Графиня просякиня

Тръгнахме рано на следващия ден, понеже градът се намира на няколко мили от фермата, и след като стигнахме, младата господарка, която беше взела и майка си, напазарува всичко, каквото й трябваше.

По обяд поехме пак към дома. Госпожите искаха да се върнат, скоро поради усилената работа във фермата.

Беше топло, защото в Южните щати, където съм аз, слънцето грее много по-силно, отколкото в Германия. Конят вървеше леко и младата ми господарка се канеше да си похапне нещо, защото в града нямахме време за това. Бяхме вече на средата на пътя. Докъдето ни се простираха погледите, не се виждаше жива душа.

Изведнъж моят кон спря на място: погледнах напред и видях една млада жена, легнала на пътя.

Трябва да знаете, господин графе, че в северноамериканските щати има много просяци, защото мизерията в Америка е по-голяма, отколкото в Германия. Стана ми много жал, когато видях нещастната жена простряна, без да може да мръдне, под сянката на едно дърво.

Господарката ми също я бе видяла и ми заповяда да спра файтона. След това тя започна да разговаря с майка си и се виждаше, че иска да прибере падналата жена, за да не се измъчва по пътя и под страшния пек. Майката отстъпи на молбите на дъщерята и господарката ми слезе от файтона, за да отиде при нещастницата. От капрата аз не можех да видя лицето на жената, но забелязах само, че бе много окъсана. До нея имаше малък вързоп. После видях, че моята господарка й подаде хляб, защото трябва да е била много гладна. Отначало тя не искаше да приеме нищо, но господарката ми е същински ангел на добродетелта и благочестива християнка и успя да я убеди да приеме хляба. Жената яде и се подкрепи с храната.