Разбитото око
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-563-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разбитото око». Краткое содержание книги:
Лишен от закрилата на баща си, Кип Гайл се изправя срещу майстор на сенчестите интриги — неговият дядо иска да посочи следващия избраник за Призма и да притежава истинската власт. И макар че му помагат Тея и Карис, Кип трябва да надмине себе си в хитроумието, за да оцелее в сблъсъците между благородници, религиозни секти, бунтовници и един възраждащ се орден на потайни убийци, който се нарича Разбитото око.
— Ще се справиш ли? — попита Карис, преди да изтича към него.
Да скачат от толкова високо? Пребледня, сякаш това беше най-налудничавото в целия им план. Но преди Железни да отговори, тълпата в хиподрума изпъшка в един глас. Случи се нещо страшно. Със същия звук откликваха на преобърната колесница или когато конете стъпкваха състезател до смърт. Винаги беше така — първо пъшкане, после радостен рев.
И те зареваха радостно.
Карис притегли зелено за пръв път от половин година, събираше го старателно там, където роклята прикриваше луксина в кожата ѝ. Обзе я дивото чувство на свобода. Очите ѝ светнаха. Това беше нейният живот. Не бе закъсняла. Не можеше да е закъсняла.
Лицето на Железни се скова, само издутите мускули на челюстите му подсказваха, че се е съсредоточил за битка. В очите му нямаше бяло, насищаше ги син луксин.
Карис пробяга малкото крачки. От възбудата и опиянението на зеленото наруши ритъма, но Железни бе тренирал с нея, сражаваха се рамо до рамо от години. Знаеше какво ще стане и се нагоди.
Само че полите ѝ, които трябваше да пусне още с първия скок, прилепнаха по краката ѝ повече, отколкото първия път. Не сбърка нито първата стъпка, нито втората върху рамото на Железни, при третата обаче краят на плата се пъхна между крака ѝ и дланта му.
Железни я подхвърли мощно, изтласка плоскостта нависоко, та тя да стигне до целта. Лекото застъпване на роклята наруши равновесието ѝ. Мускулите на крака ѝ се напрегнаха излишно от претоварването и Карис не само не стигна докъдето искаше, но и се отклони от стената.
Нещо се блъсна тежко в задника ѝ, добави устрем и я издигна. Железни бе забелязал как се беше объркал скокът и се опитваше да помогне с още луксин. Само че щом опита да я побутне към стената, луксинът се разпръсна.
А допълнителният тласък я завъртя с лице към пазара. Нямаше полза от зеления луксин, който си приготви за куки.
Тогава се намеси някаква първобитна част от нея преди умът ѝ да е измислил нещо. Тя обърна длани напред и изстреля поток от зелен луксин във въздуха.
И малкото кормило успява да насочва огромния кораб. Нямаше нужда от голямо усилие. Луксинът я бутна с гърба напред… към величествената открита арка. Тя понечи да се завърти, но вече нямаше време. Левият ѝ крак се удари в камък и Карис се катурна презглава. Падна на хиподрума.
Успя. Задникът ѝ едва мина над ръба.
Стана пъргаво зад стоящите нагъсто хора. Никой не я погледна освен едно момиченце, качено на раменете на баща си. Карис оправи полите си, изтръска праха и махна кичурите от очите си.
Сега започваше по-трудното.
85.
Аливиана Данавис откри къде е зародишният кристал на свръхвиолетовото чак след полунощ. Двамата с Фирос спряха да пренощуват до самата гола скала, която образуваше северния полуостров в Портите на Вечния мрак. Наетите моряци отказаха да се катерят: бяха толкова наплашени, че Лив остави другите двама притеглящи при тях, за да не бъдат зарязани без кораб в този пущинак. Три дни Лив и Фирос изкачваха стръмнините, водени само от нейния усет. Тя се надяваше, че свръхвиолетовото я привлича, но още не беше сигурна.
Досега.
Намериха закътано място под последния склон, където оскубаните от вятъра треволяци свършваха и оставаше само безплодният камък на канарите, образуващи Портата. Следите показваха, че тук може да се е отбивал всеки, който е дръзнал да се качи на скалите, за да гледа Портите и морето. Лив седеше с гръб към огъня, мислеше за утрешния ден и проверяваше крадешком пистолетите си. Ръцете ѝ дори не помръдваха, оставяше луксина да обгръща гърба ѝ под дрехите или корема под широкия колан. Не беше оръжейник, но щом свръхвиолетовият луксин проникна в цевта на първия пистолет, нямаше как да не забележи, че вътре няма куршум. Бе заредила сама оръжието и си помисли, че заради липсата на опит е сбъркала и куршумът е паднал.
И от четирите пистолета ли? Не знаеше кой го е направил и кога. Някой притеглящ или моряк още на кораба? Или милият Фирос?
Успокои дишането си и тогава съзря зародишния кристал. Малко по-високо от нея във въздуха, точно по средата между двете Порти. Проблясващ като звезда въртящ се кристал. Някаква особеност на лунната светлина му придаваше хладно сияние и във видимия спектър.
Лив стана и тръгна, забравила всичко друго, почти забравила коя е. В свръхвиолетовата част на спектъра кристалът беше неузнаваем. Не успяваше да прецени колко е голям. Видимата светлина като че ли оставаше незасегната от него и дори ѝ се струваше, че го прави твърде блед. В свръхвиолетовото обаче крехкото блещукане на хиляди звезди се събираше към кристала. А когато луната се показа иззад плътен облак, грееше толкова ярко, че разпиля тези свръхвиолетови поточета. Щом нощното светило се скри, лъчите отново се събраха в кристала, сякаш привлечени от магнит.