Разбитото око
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-563-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разбитото око». Краткое содержание книги:
Лишен от закрилата на баща си, Кип Гайл се изправя срещу майстор на сенчестите интриги — неговият дядо иска да посочи следващия избраник за Призма и да притежава истинската власт. И макар че му помагат Тея и Карис, Кип трябва да надмине себе си в хитроумието, за да оцелее в сблъсъците между благородници, религиозни секти, бунтовници и един възраждащ се орден на потайни убийци, който се нарича Разбитото око.
Хората се блещеха към тях. Никой по двата бряга не бе виждал толкова бърз кораб, макар че бяха чували за плъзгуни и морски колесници.
Продължиха нагоре по каналите край реката. И Карис, и Железни познаваха тези места. Мястото за хиподрума беше разчистено върху единственото друго възвишение до хълма Джакс, за да не го наводняват разливите. Имаше и дълбок канал, стигащ до него, за да превозват по вода коне и припаси направо до подземията.
Когато доближиха огромната желязна порта, преграждаща канала, командир Железни погледна Карис.
— Да ти хрумва нещо ново?
И двамата се взираха в защитните съоръжения. Самата порта можеше да бъде изтърбушена с взрив или отворена от стражниците чрез системата от противотежести. Струваше ѝ се, че е зла насмешка на съдбата да види там мъже с униформи на рода Гайл. Значи родът бе дал парите за надбягванията и освен това отговаряше за охраната на хиподрума и разчистването му след състезанията.
А щеше да е голям късмет, ако имаха още няколко часа да се свържат с тукашния иконом на Гайл и да го убедят коя е Карис, за да получат помощ. Но нямаха време.
„Можем просто да ги убием. Да, трагично, но техният живот срещу живота на Гавин?…“ Карис би направила такава размяна, без да ѝ мигне окото.
Само че стражниците бяха поне дузина, повечето стояха на самата порта пред подземието, а някой отдолу им съобщаваше гръмогласно кой побеждава на хиподрума.
И с дузина можеха да се справят. Но още колко имаше наоколо? Щяха да дотичат за не повече от минута. Карис и Железни щяха да влязат на хиподрума, но какво щеше да стане, ако Гавин още не е там? Ами ако вече го бяха качили на арената?
— За нищо не ни стига времето — изсъска Карис.
Железни промуши плъзгуна в свободното място между две речни корабчета и всички слязоха на кея, без да обръщат внимание на зяпащите търговци и моряци.
— Бен-хадад, Есел, вие пазите плъзгуна. Бен-хадад, виж онова място в канала — посочи Железни. — Погрижи се да е свободно. Ако не е дълбоко, издълбай дъното.
— И как да…
— Ти си знаеш как. Есел, ще се забавим десетина минути, най-много петнайсет. Хезик, идваш с нас.
— Бен-хадад — обади се Карис, — прави каквото си измислил, да не се бавим.
Той я погледна и каза нерешително:
— Няма да е приятно. Задръжте лявото си око отворено. Не бива да мигате.
Тя се подчини, той вдигна с тънки пръсти от луксин още по-тъничка леща, избърса я за последен път, за да няма прашинки по нея… и я сложи направо на окото ѝ. Карис очакваше, че няма да е по-приятно от бъркане в окото. Позна. И мигна.
— Не… нали не биваше да мигате… Още ли е в окото? Добре, сега другата.
Повториха същото. От очите на Карис се стичаха сълзи. Но тя вдигна глава да погледне Бен-хадад и той я успокои:
— Аз съм гений.
Командир Железни стисна лицето ѝ с огромните си длани и се взря в очите ѝ. Докосването я притесняваше. И той изглеждаше смутен, но кимна мълчаливо.
Бен-хадад не само бе направил невъзможно тънки сини лещи за очите ѝ, но ги беше приспособил съвършено спрямо присъщите ѝ луксинови шарки. Човек трябваше да се вгледа дълго и отблизо, за да открие, че очите ѝ не са естествено сини.
— Колко ще издържат? — попита Карис.
— Няколко часа. Опитайте се да не стискате клепачи.
Тя се бе пошегувала, че ще е чудесно, ако може да притегля и синьо. Бен-хадад бе приел думите ѝ като упрек и бе вмъкнал в едната леща малко червен луксин, който друг трябваше да притегли за него на порещия вълните плъзгун. Само точно над зеницата. Червеното изобщо не се забелязваше над черното кръгче. В другата леща имаше зелен луксин.
Карис съжали, че не може да провери лещите, но ако притеглеше сега, рискуваше да провали маскировката си. И щеше да се лиши от всички ползи на месеците без притегляне.
— Готова съм.
Каза си, че по нищо не личи да е притегляща. Втурна се с Железни и Хезик нагоре по стъпалата от кея. Направо приковаваше погледите с дълбокото деколте, водопада от бяла дантела, синия сатен и розовата джувка на десния хълбок, която можеше да се мери по внушителност с платно на кораб. Повдигаше леко полата и фустите, за да тича, и отправяше мислено възхвали към Оролам, че я е вдъхновил да откаже обувките на високи токчета.
Както обикновено Железни се устреми право към целта. Провираше се към хиподрума напряко между сергиите. Широките поли на Карис бутнаха поставка с шапки и тя прокле отново роклята си, макар че след малко от нея щеше да зависи животът ѝ.