Проходът

Релсите водеха право напред. Тео сякаш се събуждаше, полагаше усилия да се движи сам, докато си проправяха път през тълпата. В хаоса и тъмнината Питър не виждаше никого от останалите. Викаше ги по име и не чуваше отговор сред крясъците на тичащите покрай него. Пътят се изкачваше по пясъчно възвишение и с наближаването на върха той видя светлина, която приближаваше от юг. Отново се чу просвирване на сирена и тогава го видя.

Огромен сребрист облак се кълбеше към тях и съсичаше нощта като с нож. Единствен сноп светлина светеше от предната му част и осветяваше струпалите се около релсите хора. Видя Кейлъб и Маусами да тичат към влака. Питър продължаваше да подкрепя Тео, препъна се в насипа, изсвириха спирачки. Хората се втурнаха покрай влака, опитваха се да се вкопчат в него. Когато машината наближи, в предното отделение се отвори капак и от него се надвеси Майкъл.

— Не можем да спрем!

— Какво?

Майкъл направи фуния пред устата си.

— Трябва да продължим да се движим!

Скоростта на влака намаля до пълзене. Питър видя Кейлъб и Холис да вдигат някаква жена към един от трите закрити вагона след локомотива. Майкъл помагаше на Маусами да се изкачи по въжената стълба във влака, Ейми ѝ помагаше отдолу. Питър се затича с брат си, опитваше се да съгласува скоростта им с тази на въжената стълба. Когато Ейми изчезна зад капака, Тео се улови за стълбата и се заизкачва. Щом стигна до върха, Питър се метна към стълбата и се улови за нея, краката му увиснаха във въздуха. Зад него се разнесе стрелба, покрай вагоните профучаха куршуми.

Хлопна вратата след себе си и се оказа в претъпкано отделение, осветено от сто мънички светлинки. Майкъл седеше на контролното табло, Били беше до него. Ейми се беше отдръпнала на пода зад стола на Майкъл с широко отворени очи и притиснала колене към гърдите. Тесен коридор вляво от Питър водеше към фургоните.

— Рояци, Питър — завъртя се Майкъл на стола си. — Тео пък откъде се появи?

Братът на Питър лежеше проснат на пода в коридора. Маусами притискаше главата му към гърдите си, присвила окървавен крак под себе си.

Питър извика към предното отделение.

— Има ли някакъв медицински комплект в това чудо?

Били му подаде метална кутия. Питър я отвори и измъкна тясна превръзка, нави я като марля. Разкъса крачола от панталона на Маусами и откри раната, дупка, пробита кожа и кървава плът, постави отгоре ѝ превръзката и ѝ каза да я притиска.

Тео вдигна лице, очите му просветнаха.

— Сънувам ли ви?

Питър поклати глава.

— Тя коя е? Момичето. Мислех… — гласът му заглъхна.

Откритието го порази, ето че го направи. Грижи се за брат си.

— По-късно ще има време за обяснения, нали?

Тео се усмихна немощно.

— Както кажеш.

Питър отиде в предната част на локомотивната кабина, между двете седалки. През процепа на предното стъкло между пластините виждаше пустинята на светлината от предния фар и релсите, които се скриваха под тях.