Кардиналът от Кремъл
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гьозов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кардиналът от Кремъл». Краткое содержание книги:
Генералният секретар на ЦК на КПСС Андрей Илич Нармонов седеше в дълбок фотьойл пред новопостроената камина. Когато четиримата влязоха в стаята, той стана и със знак им предложи да се настанят на канапето срещу него. Телохранителят застана зад шефа на съветското правителство. Нармонов говореше на руски, а Головко превеждаше.
— Кой сте вие?
— Джон Райън, сър — отговори Джак. Генералният секретар го покани да седне в един фотьойл отсреща и забеляза как по лицето на американеца премина болезнена гримаса.
— Анатолий — произнесе той. Телохранителят се приближи до Райън и го заведе в банята на първия етаж. Там той намокри една кърпа и му я подаде. В хола продължаваха да говорят, но Джак прекалено лошо знаеше руски, за да разбере за какво става дума. Беше му приятно, че проми одраскания си крак, но разбра, че с панталона му бе свършено, а другият му костюм — Райън погледна часовника си — сега беше някъде в района на Дания. Анатолий не откъсваше очи от него. Когато раната бе промита, той извади от шкафчето марлен бинт, помогна на Райън да си превърже коляното и после, без да бърза, го върна обратно в хола.
Головко все още се намираше там, макар че Ватутин бе напуснал, а празният фотьойл очакваше Райън. Анатолий зае мястото си зад Нармонов.
— Приятно е да се стоплиш на камината — каза Райън. — Благодаря ви, че ми позволихте да си промия раната.
— Головко каза, че ние не сме виновни за тази рана. Вярно ли е това?
Въпросът се стори странен на Джак, тъй като Головко превеждаше. Значи Андрей Илич говори английски?
— Да, сам паднах. С мен се отнасяха без всякакво насилие. — Само щяха да ме накарат за малко да се напикая от шубе, помисли Райън. За проклетия, това си е моя грешка.
Нармонов го погледна с интерес, преди отново да заговори.
— Нямах нужда от помощта ви.
— Не разбирам какво искате да кажете — излъга Райън.
— Вие наистина ли мислехте, че Герасимов ще успее да ме свали?
— Не знам какво имате предвид. Беше ми възложено да спася един от нашите агенти. За това трябваше да компрометираме председателя Герасимов. Наложи се само да хвърлим въдицата със съответната стръв.
— И да уловите съответната риба — забеляза Нармонов. Хуморът, който се забеляза в гласа му, не се отпечати на неговото лице. — И вашият агент беше полковник Филитов?
— Да. Вие го знаете.
— Току-що ми съобщиха.
Значи известно ви е, че Язов също е компрометиран. Доколко са успели да се приближат до поставената цел, другарю генерален секретар? Райън не го каза на глас. Беше възможно самият Нармонов да не знае отговора на този въпрос.
— Знаете ли защо е станал предател?
— Не. Запознаха ме само с тези въпроси, които имат отношение към същността на работата.
— И затова не ви е известно нищо за нападението на нашия обект „Ярка звезда“?
— Какво? — Джак бе поразен от това, което чу, и изненадата излезе наяве върху лицето му.
— Не ме правете на глупак, Райън. Това е оскърбително. Известно ви е името на нашия проект.
— Да, той е разположен на югоизток от Душанбе. Това го знам. Но не ми е известно за нападение над него.
— Така и предполагах. Не може да не знаете, че едно такова нападение е равносилно на обявяване на война — забеляза Нармонов.
— Преди няколко дни офицери от КГБ отвлякоха един наш учен, работещ в областта на Стратегическата отбранителна инициатива. Това бе осъществено по личната заповед на председателя Герасимов. Ученият се казва Алън Грегъри. Той е майор от американската армия. Успели са да го спасят.
— Не вярвам — отвърна Головко, преди да е превел. Това предизвика гримаса на раздразнение на лицето на Нармонов, но думите на Райън го смаяха.
— Един от вашите офицери е пленен. Той е жив. Това е истина, сър — увери Джак Нармонов.
Нармонов поклати глава, приближи се до камината и хвърли в огъня още едно дърво. После взе машата и го нагласи на съответното място.
— Това е безумие, разбирате ли — каза той, продължавайки да гледа към огнището. — Сега между нас се установи едно положение, което напълно задоволява и двете страни.
— Извинете ме, но не разбирам — забеляза Райън.
— В света се установи стабилност, нали така? И въпреки това вашата страна се стреми да измени създалото се положение и ни принуждава да предприемем аналогични мерки. — Фактът, че полигонът на противоракетната отбрана, разположен в Сари Шаган, действаше повече от тридесет години, в момента не се вземаше под внимание.