Кардиналът от Кремъл
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гьозов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кардиналът от Кремъл». Краткое содержание книги:
И ето че получиха радиолокационен контакт — право срещу тях. После започна да бърбори радиоприемникът, настроен на честотата на пограничната охрана.
— Прекрати огъня, идиот! — изкряска един мъжки глас и го повтори трикратно.
— Представете се! — отвърна командирът на „Гришата“.
— Тук е „Новосибирски комсомолец“. За какъв дявол водите огън с бойни снаряди по време на учения! Представете се!
Младият офицер остави микрофона и изруга. „Новосибирски комсомолец“ беше подводница със специално оперативно предназначение, която се базираше в Кронщат и винаги участваше в „спецназовски игри“.
— „Крепкий“.
— Благодаря. Ще обсъдим случилото се вдругиден. Край на връзката.
Командирът погледна личния състав, намиращ се на мостика.
— Що за учения са това…
— Много жалко — забеляза Марко, оставяйки микрофона на мястото му. — Сега ще му трябват няколко минути, за да се свърже с базата си, а после…
— Не се нуждаем от нищо повече. Те все още не знаят какво се е случило. — Манкузо се обърна към щурмана: — Какъв е най-краткият път?
— Курс два-седем-пет, разстояние единадесет хиляди ярда.
Със скорост тридесет и четири възла подводницата премина много бързо това разстояние. След десет минути „Далас“ се намираше в неутрални води. Всички в командната рубка почувстваха как спадна напрежението. Манкузо промени курса към по-големи дълбочини, нареди да се намали скоростта на една трета и се върна в сонарния отсек.
— Е, това е всичко — обяви той.
— И какво се случи всъщност? — поинтересува се Джоунс.
— Просто не знам какво да ти кажа.
— Как се казва тя? — От своето място Джоунс виждаше какво става в коридора.
— Самият аз не знам. Но ще разбера. — Манкузо стана, пресече коридора и почука на вратата на Кларк.
— Кой е?
— Познай! — отговори Манкузо. Кларк отвори вратата на каютата. Капитанът видя една млада жена, добре облечена, но с мокри крака. После от тоалетната изникна една по-възрастна дама, облечена в сиво-кафява куртка и панталон — тази униформа принадлежеше на главния механик на „Далас“. В ръцете си тя държеше мокрите си дрехи, които предаде на Манкузо, произнасяйки една фраза на руски.
— Тя иска вие да ги изсушите, капитане — преведе Кларк и прихна да се смее. — Това са нашите нови гости. Госпожа Герасимова и дъщеря й Кетрин.
— И какво им е толкова специалното?
— Баща ми е шеф на КГБ — съобщи Катя.
Капитанът едва не изтърва връчените му мокри дрехи.
— Придружават ни — забеляза вторият пилот. Самолетите се появиха от дясната страна. Първо се мярнаха проблясващите светлини на два изтребителя прехващачи. — Приближават се много бързо.
— До крайбрежието остават двадесет минути — докладва щурманът. Пилотът вече отдавна бе забелязал бреговата линия.
— По дяволите! — изруга полковник Фон Айк. Изтребителите профучаха на по-малко от двеста метра във вертикална плоскост и мъничко повече в хоризонтална. След миг VC-137 подскочи вследствие на създалото се завихряне. Пилотът вдигна микрофона.
— Управление на въздушно-диспечерската служба, говори американският самолет от ВВС, полет номер девет-седем-едно. Ние едва не се сблъскахме във въздуха с непознати самолети. Какво става там, по дяволите.
— Дайте ми да поговоря със съветския служител — чу се нечий глас. Той явно не принадлежеше на диспечера.
— Аз съм командирът на този самолет и лично водя всички преговори — отвърна полковник Фон Айк. — Летим на височина единадесет хиляди метра, курс две-осем-шест — съгласно редовен летателен план — и се намираме в отредения за нас коридор. Имаме неизправна система за електрозахранване. Съвсем нямаме нужда от игрички с някой безумен летец. Това е американски самолет с дипломатическа делегация на борда. Вие какво, да не би да искате да започнем трета световна война? Приемам.
— Девет-седем-едно, беше ви наредено да се върнете!
— Не! Имаме повреда в електрическата инсталация и не можем, повтарям, не можем да изпълним заповедта. Моят самолет лети без ходови светлини и тези откачени каруцари на МиГ-ове за малко не се сблъскаха с нас. Какво правите, опитвате се да ни изтрепете ли? Приемам.
— Вие сте отвлекли един съветски гражданин и сте длъжни да се върнете в Москва.
— Лошо ви чувам. Повторете последното — помоли Фон Айк.