Лейди КАЛИГУЛА
- Автор: Браун Ласе
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИК "БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-585-870-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Лейди КАЛИГУЛА». Краткое содержание книги:
Катег я замъкна и повдигна лицето ѝ под слабата светлина, за да разгледа чертите ѝ. Но преди да успее да я види добре, втората тигрица (Друзила) излезе от скривалището си с ваза в ръка и я разби в главата му, като го лиши от свяст. Отначало Бризея бе прекалено потънала в еротичните си фантазии, за да осъзнае какво се случва, но след това прегърна своята домина, затрепери и заплака като пале, което току-що е намерило майка си в дъжда.
– Какво щеше да му кажеш, а? – попита я Друзила, сграбчи брошката и я бодна в корема.
– Само лъжи... Никога не бих те предала, повярвай ми, Друзила – увери я Бризея и я целуна по шията под тигровата маска.
– Дори ако те измъчваше с нагорещени игли?
– Да, защото ако разбереше, че лъжа, щеше да стане още по-жесток и да ме накара за страдам повече.
– Искаш ли аз да те накарам да страдаш?
– Можеш да си играеш с мен, прекрасна господарке. Но знам, че ме обичаш, така че няма да е същото като с онези агресивни мъже, на които наистина им харесва да причиняват болка на жените.
Друзила хвърли поглед към Катег. Беше се свил неподвижен на пода. Провери пулса му и видя, че е жив. След това каза доволна:
– Да се махаме оттук преди да се е съвзел.
Бризея облече разкъсаната си туника и си сложи маската. Тръгна на пръсти след Друзила, Двете излязоха от коридора и бързо се измъкнаха от Базилика Порция от една странична врата.
– Тук наистина ли има мазе? – попита Друзила, когато се качиха на носилката.
– Да. Много голямо, с десетина помещения под нивото на приземния етаж на базиликата.
– Ходила ли си там?
– Веднъж с група от комарджиите на Муций, през първата нощ на Луперкалиите.
– Искаш ли да те заведа там?
– Не, не можеш. Запазено е за членовете на Масонския орден.
– Обзалагам се, че мога да намеря без проблем кой да ни вкара.
– Не го прави... Ако видят халките ти, ще се нахвърлят върху теб и ще ти причинят нечувани неща.
Друзила прегърна похотливата си робиня.
– Ами ако вземем двама от носачите ми да ни защитават?
Бризея потрепери, след това прегърна силно господарката си.
– Много е опасно... – прошепна ѝ галската робиня. После целуна страстно Друзила.
На иди през февруари, последния ден от Луперкалиите, Калигула получи много добри вести от Юдея.
Саломе, двайсет и една годишната принцеса, след като прочела писмото на Ирод Агрипа, отвръщаше веднага и с готовност на Калигула. Била изключително поласкана, че е поканена в Рим, и нямала търпение да се види с него. Щяла да тръгне от пристанището на Цезария (римски град в Юдея) няколко дни след календи през март и планирала да пристигне в Остия (римско пристанище на Тосканско море) не по-късно от нони.
Развълнуван, но и загрижен за сигурността ѝ, Калигула изпрати спешно съобщение до адмирал Гамий Кортенций Ара, командир на Трети римски флот, базиран в Цезария, и му заповяда да се свърже с принцеса Саломе от рода на Ирод и да нареди три бойни кораба да ескортират нейния плавателен съд до Рим, По пладне Калигула отиде с Друзила, Ладиса и Габрилия на финала за женската императорска купа по нола в амфитеатъра на Фламиний, с който обикновено се закриваха Луперкалиите. Нола (наречена така, тъй като бе възникнала в град Нола в Южна Кампания) беше игра между два отбора от по петнайсет души. Всеки тим заемаше половината от терена, който бе разделен от здрава мрежа, висока три метра и закрепена хлабаво на високи колове. Напоследък с протекциите на Калигула женската купа бе станала по-популярна от мъжката, вероятно заради сексуалната привлекателност на петнайсетте атлетки във всеки един отбор, чиито униформи – хитони от един и същ цвят с препаски под тях – бързо се разкъсваха в разгара на състезанието.
Целта на играта беше нолата (топка с диаметър 30 сантиметра, направена от овча кожа и натъпкана с вълна) да се приземи с всички възможни средства в половината на противниковия отбор. Можеше да бъде хвърляна в отсрещното поле през мрежата (по подобие на днешния плажен волейбол, но с доста по-голям терен и повече играчи), или да се отнесе от някоя атлетка и търкулне отдолу, докато съотборничките ѝ повдигат тежката мрежа от земята. Който отбор отбележи пръв тридесет и една точки, печели сет, а който вземе четири сета, печели целия мач. Играта около и през мрежата даваше най-големи шансове за отбелязване, но беше опасна, тъй като състезателките се заплитаха в нея и можеха да бъдат атакувани физически, ритани и бити от противничките. Това предизвикваше страхотни сблъсъци, които пък радваха зрителите, защото им даваха възможност да разгледат женските прелести по време на мелетата.