Лейди КАЛИГУЛА
- Автор: Браун Ласе
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИК "БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-585-870-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Лейди КАЛИГУЛА». Краткое содержание книги:
Останалите гости също носеха внушителни маски и живописни костюми. Друзила се скри сред няколко момичета, дегизирани като маймуни, и изпрати тигрицата Бризея сама през тълпата в голямото заведение да търси плячката си. Стръвта бързо бе захапана. Мъж, маскиран като персийския цар Кир Велики, се приближи към Бризея.
– Друзила, аз съм – каза Катег и докосна златната пеперуда. – Нямаш представа какво щастие изпитах, когато те видях да се разхождаш наоколо с моята брошка. – Бризея бързо се огледа за своята домина. Друзила видя, че контактът е установен, и проследи двойката. Галската тигрица отведе персийския цар към един тъмен ъгъл, както го бяха планирали.
Тръпката да се прави тайно на имперската принцеса и първата целувка на сенатора веднага възбудиха Бризея. Слабата светлина от далечната маслена лампа, маската ѝ на тигрица и разгорещените страсти правеха невъзможно разпознаването ѝ от Катег. Робинята знаеше, че възлюбената ѝ домина ги следи отнякъде в тъмнината. Нахвърли се чувствено върху Катег, грабна пениса му и застена, разтваряйки крака.
– О, скъпа, толкова си отслабнала... – промърмори той.
– Знам... Любовта ме изпива – прошепна тя с дрезгав глас, докато ръката му се пресягаше към слабините ѝ.
– Махнала си халките? – забеляза сенаторът веднага щом опипа влажните ѝ срамни устни.
– Да, накажи ме – промълви галската робиня. – Не можех повече да ги държа върху себе си.
Без да осъзнава, че младата тигрица, която се спусна с него на пода и му позволи да пъхне дълбоко юмрука си във вагината ѝ, не е Друзила, сенаторът отпусна звяра в себе си и започна да тласка Бризея като полудял. Широкият ѝ чатал трябваше да подскаже на Катег, че това не е неговата обичана Юлиева принцеса... но какво може да съобрази и осмисли един мъж, когато мозъкът му е опиянен от естествената похот, излъчваща се от възбудена женска, а той самият – заслепен от желание да я обладае? Със сигурност не беше по силите на Катег!
Размекнат от удоволствие заради силните вибрации на таза ѝ около свитата му в юмрук ръка и от мощта на вагиналните ѝ контракции, той я обладаваше на пода, докато тя започна да свършва безконтролно. Разгорещен, той свали маската ѝ и разкъса туниката ѝ. След това я застави да му прави фелацио като мръсница, докато извиваше зърната ѝ, въртеше главата ѝ и я изяждаше като римски мастиф, хапеше клитора ѝ и опъваше връхчетата на гърдите ѝ до скъсване. Все още омагьосан от младата жена, която искаше такъв груб секс с такава неукротима енергия, Катег влезе в задния ѝ вход, накара я да изпищи, оскуба я за косата и я задуши с ръце, за да увеличи пулсациите в сфинктера ѝ. Подлуди я окончателно, като се изпразни дълбоко в червото ѝ, обливайки я с невероятни потоци топла сперма.
– Коя си ти, курво? – изръмжа той, докато тя все още се мяташе в конвулсиите на буреносния си анален оргазъм.
– Не знам – отвърна тя задъхано.
– Откъде открадна тази брошка? – изрева Катег и я бодна с бижуто по слабините.
О, колко ѝ хареса!
– Купих я – излъга. Той пак я убоде, за да му каже кога и къде, тя простена от болка и удоволствие, разтвори широко крака и поднесе напред широкия си чатал към по-осветеното пространство и насочи убожданията на иглата към клитора си, молейки го да я измъчва. Реакцията на вулвата ѝ, когато я бодеше, беше умопомрачителна! Отвърстието ѝ се свиваше като жива стрида, поръсена с лимонов сок, и след това изливаше сокове при всеки допир на острието.
Възбуденият Катег се възползва от прекомерното ѝ желание за болка и започна на тормози клитора и целите ѝ гениталии, перинеума и потрепващата розета с непрекъснати злобни, но повърхности убождания, които я караха да потрепва, да се мята и да свършва многократно в устата му, под стържещите му зъби, в ръката му, или когато едновременно я чукаше и бодеше задните ѝ части или зърната ѝ. Изпаднала в екстаз от похот, Бризея го помоли да я заведе в мазето и да я измъчва с нагорещени игли.
– Ще ми кажеш ли истината за брошката, ако го направя? – попита я той, като спря да ѝ причинява болка.
– Да, да – отвърна задъханата галска робиня. – Всичко ще ти кажа!