Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Сара запълзя по пода към биологичната лаборатория. Малкълм я последва и през прозореца видя по-големия тиранозавър, който гледаше към плота, на които беше малкото.
Ръмжеше тихо.
Спря за момент и пак се вгледа вътре.
Изръмжа.
— Тя иска малкото си, Иън — прошепна Сара.
— Добре, може и да си права. Аз лично нямам нищо против.
Бяха свити на пода, стремяха се да стоят извън полезрението на животното.
— Как да й го дадем?
— Не знам. Можем да го избутаме през вратата.
— Има опасност да го настъпят.
— Кой го е грижа?
Големият женски тиранозавър изрева протяжно и заплашително.
— Сара…
Но тя вече се бе изправила и бе застанала пред тиранозавъра. Започна да му говори с мек, успокояващ глас:
— Всичко е наред… няма нищо… малкото е добре… Ей сега ще освободя ремъците и… можеш да ме гледаш…
Главата пред прозореца беше толкова огромна, че го закриваше изцяло. Сара видя как силните мускули помръдват кожата на врата. Челюстите леко се раздалечиха.
— Така… малкото е добре… да, ето виждаш ли… — Зае се да освободи ремъците с треперещи ръце.
— Какво правиш!? — прошепна Малкълм, приклекнал в краката й.
Сара не промени тона си.
— Знам, че ти се струва налудничаво… но при лъвовете върши работа… понякога… Ето… малкото е свободно…
Сара махна одеялото и кислородната маска, без да престава да говори.
— А сега само трябва да… — вдигна малкото в ръце — … само трябва да ти го дам…
Изведнъж женският тиранозавър отдръпна главата си назад и блъсна стъклото на прозореца, което се напука и заприлича на гъста паяжина. Стана непрозрачно, но Сара видя как след миг притъмнява от движеща се сянка. Вторият удар го изби от рамката. Тя пусна малкото върху плота и отскочи назад. Муцуната на тиранозавъра се нарани от парчетата стъкло и потече кръв, но движенията му станаха някак деликатни. Подуши малкото, като започна от главата и продължи надолу по тялото, спря се за миг на шината и я облиза. Най-накрая положи долната си челюст върху гърдите му и остана така дълго време, без да помръдне. Само очите й мигаха бавно, вторачени в Сара.
Малкълм видя, че от плота се стича кръв и понечи да стане. Сара го спря с ръка.
— Ш-ш-ш-ш — прошепна тя.
— Какво става?
— Проверява дали малкото има пулс.
Тиранозавърът изсумтя, отвори уста, внимателно взе малкото между зъбите си и го измъкна през прозореца. После се наведе и го остави на земята, извън полезрението им.
— Събуди ли се? Малкото дойде ли в съзнание? — попита Малкълм шепнешком.
— Ш-ш-ш-ш!
Чуха примлясване, меки, гърлени звуци. Сара се наведе напред, за да надникне през прозореца.
— Какво става? — попита Малкълм.
— Ближе го. Бута го с муцуна.
— И?
— Само това. Нищо повече.
— А малкото?
— Нищо. Не мърда. Прилича на мъртво. Колко морфин му бихме последния път?
— Не помня — отвърна той. — Откъде да знам?
Малкълм остана на пода, заслушан в мляскането. Най-накрая се чу и пронизително писукане.
— Събужда се! Иън, малкото се събужда!
Той пропълзя на колене и видя как майката се отдалечава с малкото в уста към джунглата.
— Какво ще направи?
— Мисля, че ще го занесе в гнездото.
Появи се и мъжкият тиранозавър, който последва женската. Малкълм и Сара ги проследиха с поглед.
— Размина ни се на косъм — отбеляза той.
— Да, така е — съгласи се тя.
Въздъхна и избърса кръвта от лакътя си.
Торн натисна бутона на радиостанцията и извика:
— Иън!? Там ли сте? Иън?
— Може би са изключили апарата си — обади се Кели.
Заваля лек дъжд и забарабани по покрива на наблюдателницата. Левин продължаваше да наблюдава караваните с очилата за нощно виждане.
— Какво правят животните? — попита Торн. — Някой вижда ли ги?
— Да, виждам ги — обади се Еди. — Май си отиват.
Всички извикаха възторжено, само Левин остана мълчалив и продължи да гледа през очилата. Торн го бутна по рамото.
— Е, всичко е наред, нали Ричард?
— Мисля, че не — отговори Левин. — Боя се, че допуснахме сериозна грешка.
Малкълм проследи с поглед отдалечаващите се тиранозаври през счупения прозорец. Сара, застанала до него, мълчеше, без да сваля очи от животните.