Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Хасик се засмя, сграбчи копието точно под металното му острие и го отхвърли настрани, докато нанасяше силен удар със свитата си в юмрук ръка, в която стискаше дръжката на ножа. Носът на Джаян изхрущя и той се строполи в безсъзнание на земята.
– Татко, бягай! – извика Фахки, тикна чантата в ръцете му и тласна Абан към изхода.
Направи го с добри намерения, но момчето си беше глупаво и продължи да го бута дори когато сакатият му крак се подгъна. Кхафитът падна на пода, а Фахки се сгромоляса върху него.
Оцелелият от Копията на Избавителя се беше изправил на крака сред облак хвърчащи листове. Беше изгубил копието си, но извади нож и скрит зад щита си, пристъпи напред.
Щитът би трябвало да дава предимство в борбата с ножове, но Хасик направи лъжливо движение, после пусна ножа си на земята и протегна ръце, сграбчвайки щита. Завъртя го и го повдигна нагоре със зверска сила. Шарумът залитна към Хасик и Абан чу изхрущяването на ръката му.
Воинът падна по гръб и Хасик с лекота счупи и другата му китка, като му отне ножа. После хвана с двете си ръце нагръдника на кай’шарума, дръпна го силно, разкъсвайки ремъците, и се приготви да го промуши в гърдите.
Кракът на Абан изпищя под тежестта му, но той не му обърна внимание и се облегна едновременно на Фахки и патерицата, за да се изправи.
Джаян изстена и се надигна на една ръка.
– Свирчо, какво...?
Хасик скочи върху него и заби ножа си в устата на Джаян. Лицето му беше изкривено в демонска гримаса, докато завърташе закривеното острие в мозъка на първородния син на Избавителя.
– Името ми! – Хасик издърпа ножа и отново го заби. Този път той хлътна с лекота до дръжката. – Не е! – Дръпна отново ножа и го заби за трети път. – Свирчо!
В този момент се върна Безухия. Немият застана на прага на палатката, стиснал в ръцете си сандъка с ценности на Абан.
Кхафитът не каза нищо, само вдигна ръка и направи знака за убийство, сочейки с палеца си към Хасик.
Тихо, като нападащ въздушен демон, Безухия направи три бързи крачки напред. Пълният със злато сандък тежеше повече от двеста фунта, но Безухия го вдигна с лекота над главата си и го хвърли. Той удари Хасик в гърба и го събори върху безжизненото тяло на Джаян.
Защитен от стъклената си броня, Хасик не беше пострадал сериозно, но се изправи със залитане, докато Безухия съкращаваше разстоянието между тях. Той сграбчи Хасик и го повали на пода.
– Бързо, момче! – извика Абан, куцукайки към изхода. – Идвай!
Двамата бойци се търкаляха по пода. Безухия, по-тежък и контролиращ ситуацията, се озова отгоре и затисна с коляно ръката на Хасик, която държеше ножа. Другата улови за китката и започна да го удря в лицето със свободната си ръка. Ударите бяха мощни и ужасяващи, но Абан беше виждал как се бие Хасик още докато бяха момчета в шараджа и знаеше, че това няма да е краят.
Един от ударите извъртя главата на Хасик настрани и той заби зъбите си в китката на ръката, с която Безухия държеше неговата. Гигантът не можеше да говори, но точно затова монотонният му крясък прозвуча още по-ужасно, като животински рев, лишен от всякаква човечност.
Хватката му отслабна за миг, Хасик освободи ръката си и пресече вика на немия с удар в гърлото. Събори го от себе си и се озова отгоре му, но в този миг видя, че Абан се приближава към изхода на палатката.
– Не и този път, кхафите – изкрещя Хасик и метна ножа си.
Абан вдигна ръце, но острието не се целеше в гърдите или главата му. Заби се в бедрото на здравия му крак и кхафитът отново се строполи с писък на земята.
– Татко! – извика Фахки и се втурна към него.
– Бягай! – каза му Абан. – Намери воини и им кажи, че Хасик уби шарум ка.
– Няма да те изоставя – каза Фахки и приклекна, за да се опита да изправи баща си на крака.
Топла кръв се стичаше по крака му, но Абан стисна зъби и стъпи върху него, облягайки се на патерицата. Извика за помощ, но в хаоса, който цареше отвън, никой не чу гласа му през плътните стени.
Хасик и Безухия отново се бяха изправили и си разменяха удари, способни да осакатят и убият. Безухия имаше незначително превъзходство. Лицата и на двамата бяха окървавени и започваха да се подуват. Едното око на Безухия беше кървясало, а носът на Хасик беше счупен, сплескан към бузата му.
Но той се усмихваше. Армията им бе унищожена, Джаян беше мъртъв и Хасик се биеше за живота си, но жестокият евнух се усмихваше както никога досега.