Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– И да те сполети същата съдба? – попита Лийша. – Не мога да ти помогна, ако убиеш този мъж.
Аманвах я изгледа с изпепеляващ поглед.
– Можеш и ще го направиш. – Тя посочи корема на Лийша. – Детето ти има братовчеди, които растат в моята утроба и тази на Сиквах. Децата на сина на Джесъм, свързани с твоето чрез кръвта. Би ли ги поверила на твоето чинско правосъдие?
Лийша я погледна; знаеше, че е победена, но не искаше да го признава.
– Ядрото да те вземе, не.
Нямаше нужда да се преструва, че плаче, когато тялото на Роджър беше свалено от кулата. Мислеше, че след клането в двора сълзите ѝ бяха пресъхнали, но когато видя приятеля си блед и окървавен, установи, че ги има в изобилие. Беше чакала дълго, мислейки си, че Роджър е на сигурно място в Южната кула. Аманвах беше права. Трябваше да ги притисне по-силно.
– Роджър мъртъв в кулата – каза Арейн по-късно, докато пиеха чай. – Дженсън намерен разпорен в тоалетната.
– И двамата убити в разстояние от няколко часа – отбеляза Лорейн, – и то под носовете ни.
– Да не забравяме и дузината дворцови стражи – обади се Лийша. – Единият от които е убил приятеля ми в килията му, след като вие се съгласихте да го освободите. Мъже, на които Дженсън е заповядвал и плащал. Как мислите, защо дузина въоръжени дворцови стражи са били натъпкани в килията на Роджър?
– Сигурна съм, че не знам – отвърна Арейн. – Знам само, че сега са мъртви. Дворцови стражи, Лийша. Моите стражи. Мъртви, а Аманвах е изчезнала.
– Може би брат ѝ е изпратил хора да я спасят, докато вниманието ни е било насочено към стената – каза Лийша, – и междувременно са използвали възможността да се отърват от опасния министър.
– А може би вещицата е успяла да се сдобие с няколко демонски кости – каза Лорейн.
Лийша кимна.
– Може би. Или има и други обяснения. Въпреки това въпросът очевидно е решен и аз искам да го забравя колкото се може по-скоро.
– Как може да говориш така? – попита настоятелно Арейн. – Не искаш ли правосъдие за твоя свирач? Не те ли интересува?
– Този свирач е спасил повече животи, отколкото Планинските копия са успели да отнемат – сопна ѝ се Лийша. – Той беше най-добрият ми приятел и сърцето ми е разбито, че го няма. – Тя се наведе напред със суров поглед в очите. – Но аз наблюдавах достатъчно дълго този кръговрат. Преди две години Джейсън Златния тон уби господаря на Роджър и вкара Роджър в моя лазарет. След това се опита да довърши работата и Роджър беше затворен заради това, че е искал да се защити. Сега Роджър е мъртъв, най-вероятно по заповед на Дженсън, и Дженсън на свой ред умира. Още колко смърти ще са нужни, за да се сложи край на това? – Тя поклати глава. – Нищо не може да ми върне Роджър, затова не искам нищо друго, освен да го върна в Хралупата и да му осигуря вечен покой.
– Ти можеш да си позволиш лукса да забравиш – каза Лорейн, – след една седмица пътуване на юг. Но убийството е извършено в двореца. Убиецът трябва да бъде намерен и тялото на Роджър е доказателство.
Лийша очевидно изгуби търпение и тресна чашата си върху масата с такава сила, че тя издрънча и се разплиска. Това беше просто поза, но тя беше сигурна, че Роджър щеше да се гордее с изпълнението ѝ.
– Неприемливо. Хората ми и аз сме затворници в Анжие от много време. Барон Кътър скоро ще пристигне в града с хиляди дървари. Когато се появи, той ще има въпроси за това, как приятелят му е бил убит, докато се е намирал под ваша защита, и тогава, по един или друг начин, ще си тръгнем.
– Това заплаха ли е? – попита Лорейн.
– Това е факт – отвърна Лийша.
Лорейн поклати глава.
– Анжие вече не е слабо...
– Не си мислете, че малките ви номера са ме впечатлили, принцесо – каза Лийша. – Знам повече тайни за огъня от вас. Вие спасихте Анжие, но онова, което отприщихте, може да се окаже по-лошо. Ние вършим работата на демоните вместо тях, когато трябва да се обединяваме.
Лорейн изсумтя.
– Не може наистина да вярвате в демонската война на Избавителя.
– Не вярвам в Избавителя – отвърна Лийша, – но не мога да отрека, че демоните се групират срещу нас. Почувствах един в съзнанието ми и знам на какво са способни. Новите ви оръжия ще са безсилни срещу тях.
– Ще видим – каза Лорейн. – Но ние се борим срещу демоните от триста години. И не ние нападнахме първи.
Лийша кимна.
– Всички ние се... посрамихме в тази битка. По ръцете ни има достатъчно кръв. – Погледът ѝ прескочи от едната към другата. – Спасих живота на сина ти, Арейн. И твоя, Лорейн. И двата пъти рискувах своя живот и живота, който нося в себе си. Моля, нека се разделим мирно, като съюзници.