Дан на Хрътките

Нямаше почти никакъв въздух. По-скоро онова, което го събуди, бе миризмата на смърт, сух дъх на разложено, което можеше да е от трупа на някой звяр, останал сред високите треви, отдавна изсъхнал, но все още съхранил вонята около себе си, плътна и задушаваща като наметало. Каллор отвори очи и зяпна надвисналата над него огромна изгнила глава на дракон, могъщите зъби и раздраните венци — почти на ръка разстояние.

Утринната светлина беше затулена и хвърляната от дракона сянка сякаш бе размътена от забравения му от столетия дъх.

Щом бесният тътен в гърдите на Каллор затихна, той бавно се извърна настрани — змийската глава на дракона се кривна и проследи движението му — и се надигна предпазливо, без да посяга към прибрания в ножницата меч до постелята си.

— Не съм молил за компания — рече навъсено.

С пращене на изсъхнали люспи по дългия змийски врат, драконът отдръпна главата си и я отпусна върху двете си сгънати прекършени криле.

Виждаха се бразди, протекли от гънките и ставите по тялото на чудовището. По единия съсухрен преден крак личеше плетеница от тънки корени в жалко подобие на кръвоносни съдове. От тъмните дупки под възлестия челен ръб прозираха съсухрени очи, пъстро сиво и черно, в което не се издаваше никакво желание или воля; при все това Каллор усети погледа, грапав и груб като кожа на акула срещу неговия.

— Дошъл си отдалече, подозирам — каза Каллор. — Но аз не съм за теб. Не мога нищо да ти дам, дори да исках, а нямам такава охота. И не си въобразявай, че ще се пазаря с теб.

Огледа набързо стъкмения си бивак, видя скромното огнище с шепата все още димящи въглени.

— Гладен съм и съм жаден. Можеш да си тръгнеш, когато благоволиш.

Шипящият глас на дракона заговори в черепа му:

„Не можеш да знаеш болката ми.“

Каллор изсумтя презрително:

— Ти не можеш да изпитваш болка. Ти си мъртъв, а както изглежда, не си и погребан. От много време.

„Душата се гърчи. Има болка.“

Каллор хвърли няколко буци сух тор от бедерин върху въглените и каза:

— Нищо не мога да направя за това.

„Сънувах трон.“

Вниманието на Каллор се изостри.

— Господар ли искаш да си избереш? — Поклати глава. — Неприсъщо е за расата ти. Трудно мога да го повярвам.

„Защото не разбираш. Никой от вас не разбира. Толкова неща ви убягват. Мислиш да станеш Кралят във Вериги. Не се присмивай на това, че си търся господар, Върховен крал Каллор.“

— Дните на Сакатия бог са преброени, Елейнт — отвърна Каллор. — Но тронът все пак ще остане дълго след като веригите ръждясат и се разсипят на прах.