Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
И бях сигурен, че намерението на Търпение е било точно такова. Спокойно бе могла да преброи годините и месеците и да разбере, че детето на Моли е от мен. И явно беше направила всичко по силите си, за да види как част от земите на дядо й преминават у Копривка. Сърцето ми се стопляше, че е направила така. Внезапно разбрах защо Търпение е чакала Бърич да умре, за да предаде земята на Копривка. Защото е уважавала претенциите му за бащинство и не би направила нищо, което да ги постави под въпрос. Сега излизаше, че Бърич е спечелил правото на земята за семейството си, а не че имението се предава в наследство на внучка й. Финесът на ексцентричната ми мащеха винаги ме е изумявал и възхищавал.
— И въпреки това бих предпочела баща си. — Подсмръкна и се извърна настрани. Заговори на мрака: — Няма ли да ми разкажеш какво точно стана?
— Ще ти разкажа. Но се чудя откъде да започна.
Претеглих предпазливост и кураж, а после внезапно осъзнах, че решението ми в никакъв случай не бива да се основава на моите чувства. Колко може да понесе една самотна и скърбяща девойка? Сега не бе време да променям представата й за самата себе си. И без това промените й бяха предостатъчно. Нека мъката й да остане свободна от въпросите, които биха предизвикали моите откровения.
— Баща ти загина в служба на трона на Пророците, това е истина. Но когато само със силата на волята си накара цял дракон да рухне на колене, не го направи заради своя принц. А защото каменният дракон заплашваше любимия му син.
— Пъргав? — изумено попита тя.
— Естествено. Той дойде тук именно заради Пъргав. За да вземе сина си и да го прибере у дома. Не беше и помислял, че ще му се наложи да се изправи срещу истински дракон.
— Чакай, много неща не разбирам. Каза „каменен дракон“. Какво е това?
Заслужаваше да знае. И й разказах героична легенда, пълна с тъмната магия на Бледата жена и за мъжа, който дойде полусляп и сам, за да се изправи срещу дракон заради блудния си син. Разказах й също как Пъргав застана срещу атакуващия дракон и прати стрелата, която го уби. След това говорих за верността на момчето към умиращия й баща. Дори обясних за обицата, която Пъргав щеше да носи, когато се върне при тях. Тя плачеше, докато разказвах, черните й сълзи изчезваха, когато падаха. Градината й избледня, около нас задуха пронизващият вятър на ледника и осъзнах, че силата на разказа ми е такава, че тя вижда всичко станало през очите ми. Едва когато свърших, градината отново се появи около нас. Ароматите бяха по-остри, сякаш освежени от наскоро паднал дъжд. Край нас запърха пеперуда.
— А Пъргав кога ще се прибере? — тревожно попита тя. — На майка й е достатъчно тежко, че татко е мъртъв. Не бива да се тревожи и за Пъргав, дали ще се прибере жив и здрав. Защо се бавят толкова много, след като задачата им е изпълнена?
— Пъргав служи на принца. Ще се върне, когато се върне и Предан — уверих я. — Все още уговарят брака, който ще ознаменува мира между страните ни. А тези неща отнемат доста време.
— Какво му е на онова момиче? — гневно попита Копривка. — Да не е полудяла? Или няма и капка чест? Би трябвало да спази думата си. Получи главата на дракона пред огнището. Лично се погрижих!
— Чух нещо такова — отбелязах иронично.
— Много му бях ядосана — доверително сподели тя. — И това бе единственото, за което се сетих.
— Била си ядосана на Айсфир?
— Не! На принц Предан. Все трепери, все се чуди. Харесва ли ме, обича ли ме, няма да я принуждавам да спазва дума, дадена под принуда, аз съм толкова, толкова благороден… Не може ли просто да каже на тая капризна островитянка: „Платих цената и ще мина по моста“. Аз лично бих направила точно така!
Възмущението й внезапно отшумя. — Нали не мислиш, че е предателство да говоря така за него? Не искам да прозвучи неуважително. Аз съм толкова вярна поданичка на прославения ни принц, колкото и всеки друг. Просто когато говориш с някого с ума си, трудно можеш да помниш през цялото време, че е принц и стои много по-високо. Понякога ми се струва дръвник като някой от братята ми и ми иде да го одрусам! — Въпреки твърденията й за вярност към трона го каза като момиче, на което му е дошло до гуша от момчешки глупости.
— Е, и какво направи?
— Ами, онези островитяни бяха вдигнали голям шум, че не бил сложил главата на дракона пред огнището на майчиния й дом. Сякаш спасяването на майка й и сестра й не струват колкото някаква воняща кървава глава пред камината! — Усетих колко усилия са й нужни да се сдържи. — Виж сега, знам за тези неща само защото трябва да ги предам на кралицата. Аз съм онази, която трябва да застава всяка сутрин пред нея и да й предава новините такива, каквито ги съобщават чрез мен. Да не си мисли, че ми е приятно? И значи една сутрин, след като оставих кралицата разтревожена, че бракът може и да не се състои, си помислих, че може би аз мога да направя нещо. Познавам добре Тинтаглия, въпреки фукането и заплахите й. А може би именно заради тях. И както тя ми досаждаше, така и аз започнах да я тормозя. Защото при всичките й посещения в сънищата ми беше оставила нещо като пътека, по която можех да стигна до нея. Ако ме разбираш какво искам да кажа.