Пет мили
- Автор: Сен-Жермен Лили
- Серия: Джипси Брадърс #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
Живот за живот.
Седем живота за изплащането на един безкраен списък с грехове.
Хората може и да се чудеха защо го правех. Дали защото желанието ми за мъст бе породено от някоя благородна кауза, или защото се опитвах да предпазя и други да страдат от ръцете на Дорнан и синовете му.
Но не, не бях някоя безкористна защитничка.
Правех го за себе си. Правех го, защото исках.
Правех го, защото единственото, което желаех, бе да заспивам вечер, без да виждам лицата им.
Това беше съдбата, която заслужаваха. Изкуплението за престъпленията им.
Време бе да отстраня братята веднъж завинаги.
— Израснах на подобно място — казах тихо, докосвайки стъклото с пръстите си. Не можех да понеса мълчанието помежду ни и минута повече, дори да ми кажеше да мълча, имах нужда да запълня някои от моментите помежду ни с думи и звуци.
— О, така ли? — ухили се Джейс. — В някой конкурентен клуб? Я кажи. На баща ми би му харесало да чуе за това.
Наклоних главата си напред, така че челото ми да се опира в стъклото на вратата и усетих леките вибрации от пътя по кожата си.
— Баща ми беше в клуб също като този — казах, усмихвайки се тъжно от спомените за щастливите дни. — Не, не беше конкурентен клуб. Не загина в катастрофа. Беше убит.
Джейс си пое рязко въздух, но не каза нищо.
— Откакто почина, се опитвам да стоя далеч от неприятности.
— Нека позная — каза Джейс, хвърляйки ми бегъл поглед. — Те те намират сами?
Поклатих глава.
— Не, определено сама си ги търся — отвърнах. — Намирам ги, преди те да успеят да ме открият.
— И все пак не те разбирам — каза, потропвайки с пръсти по скоростния лост между нас. — Когато си с мен, се държиш като жертва на обстоятелствата, а когато отидеш при него, се държиш така, сякаш ти харесва.
Хванах върха на носа си с палец и показалец и издишах шумно.
— Изключително преебана съм. Още един проблем от средата, в която съм израснала. Хората като мен? Не сме нормални. Извратени сме.
— Затова ли си с него? Защото имаш синдрома на липсващия баща? — Непринуденият начин, по който зададе въпроса си, и подигравателният му тон бяха като шамар в лицето.
— Да — отвърнах честно, — нещо подобно.
За няколко мига и двамата не проговорихме.
— Казах ти, че ще ти помогна да изчезнеш — каза Джейс горчиво.
— Знам — отвърнах, зяпайки ръцете си.
— Дори не знам коя си — продължи, като сякаш изплю думите. — Чукаш се с ченге.
— Не е вярно — отвърнах.
— Вече не вярвам на нищо, което казваш. Просто замълчи.
Продължихме да се движим, докато емоциите ме разяждаха отвътре. През цялото време бях на ръба да се разрева, а дамската ми чанта, която се допираше до крака ми, направо изгаряше кожата ми със смъртоносното си съдържание. Внезапно изпитах желание да му кажа нещо, с което да разбере, че наистина имах силни чувства към него. Започнах да се задушавам и замигах, за да прогоня сълзите в очите си, мечтаейки си за слънчевите ми очила. Продължих да преглъщам и да се давя с извърнато настрани лице, за да не вижда болката ми.
Погледнах нагоре стреснато, когато разбрах, че сме спрели в аварийната лента.
— Защо спряхме? — попитах, бършейки лицето си.
За момент не отговори.
— Сами — каза нежно, поставяйки ръката си внимателно на рамото ми.
Намръщих се и го погледнах през рамо с почервенели от срам бузи. Не исках да ме вижда такава.
— Сами — каза отново, и въпреки че не беше истинското ми име, емоцията, с която го изрече, ме довърши. Защото осъзнах, че това бе всичко. Това можеше да бъде нашия край. Последният споделен момент, финалната права между Сами и Джейс.
Когато казах, че ме довърши, бях напълно сериозна. Превих се и заплаках, а тъпата болка в стомаха ми, сега изгаряща и неспираща, ме пронизваше като милиони, нагорещени ножове. От очите ми бликна порой от сълзи, които сякаш бях събирала цял живот, съхранени и готови да завалят. Както и направиха — върху коленете и бедрата ми, и по целите ми ръце, докато ревях неистово.
— Господи, Сами — каза Джейс, като се огледа навън, преди да постави ръцете си на гърба ми. — Съжалявам.
Започнах да се задъхвам, искайки момента да не свършва, искайки ръцете му да продължават да докосват кожата ми. Защото, щом отместеше ръцете си обратно на волана и се върнеше на пътя, това щеше да е краят.
Бях на път да затрия цялото му семейство и повече нищо нямаше да е същото.
Докато продължавах да си поемам накъсани глътки въздух, все още превита на две, с буза опряна в коленете, Джейс постави ръце на раменете ми и ме придърпа към себе си. Загледа се в размазаното ми от сълзите лице и може би предположи, че съм искрена, защото ме притегли в обятията си, притисна лицето ми към рамото си и прокара едната си ръка в разпуснатите ми коси.
— Хей, хей — проговори нежно. — Всичко е наред. Каквото и да се е случило, сега си добре.