Безбожникът [bg]

— Какво общо има това с Леонид?

— Някога Дома на Медуза е бил собственост на Мали, бащата на Арела, който унищожил всичко. Като стара хрътка Леонид разровил из боклуците и отишъл да й задава въпроси.

— Какви въпроси?

— Арела не ми каза. Спомена, че още нямала и десет години, когато напуснала къщата. Никога не предявила претенции към нея. Спуснала завеса между себе си и миналото, защото смятала, че подобни неща трябва да си останат в тайна.

— А Арела беше ли убийца? — запита Теламон и се изправи.

— Не — Рабин поклати глава. — Тя обичаше властта и богатството. Скоро след като дойдоха новините от Граник, каза, че я посетил някакъв непознат — дошъл да спазари услугите й за някой друг.

— Те скъпо ли струват? — попита Теламон.

— Много. Аз бях сред клиентите на Арела. Тя знае много тайни на занаята — Рабин се усмихна и в погледа му се прокрадна копнеж, — за които мъжете могат само да мечтаят. Можеш да се пристрастиш към нея. Но тя беше много придирчива към клиентите си. Можеш да й предложиш ковчеже с перли, но ако не те хареса, все едно да лаеш срещу луната — Рабин разтвори ръце. — Това е всичко, което знам. Арела все още иска да стане главната куртизанка на Ефес — той остро се изсмя. — Кралицата на курвите!

— Ще видим тази работа — саркастично каза Аристандър.

— Ако бях на ваше място — погледът на Рабин стана суров, — щях да я арестувам възможно най-бързо. Арела знаеше много тайни. Карах я да избяга. Тя има една слабост — самоуверена е. Вярва, че мъжете са глупаци и лесно могат да бъдат убедени да правят каквото иска. Не прави разлика между македонци и перси.

Теламон слушаше заинтригуван. По време на пътуванията си из Египет, южна Италия и дори из Персийската империя, той беше срещал жени като Арела, които разполагаха със значително влияние не заради произхода или положението си, а заради уменията си на куртизанки.

— И така, стигнахме до Кентавъра — размърда се Аристандър на стола си.

В коридора някой изкрещя от болка.

— Още един затворник — усмихна се Аристандър. — Мошеник, който решил, че може да се възползва от хаоса в Ефес, за да забогатее. Нашият цар заповяда храната да не се крие, пазарите да се отворят и търговията да се възстанови. Нали не би искал да викаш от болка, Рабин?

— Ще ме пуснете ли? — персиецът тревожно опипа раната на бузата си.

— Кентавърът. Ти каза, че обществото на убийците било унищожено.

— Така е — бързо се съгласи писарят. — Преди няколко години градоначалникът започна да получава тайни съобщения, които не ми даваше да чета. Бяха запечатани в малки сребърни цилиндри и предавани лично на Царя на царете в Персеполис.

— Искаш да кажеш на Митра, Пазителят на тайните на царя? — попита Теламон.

— Нима знаете кой е той? — попита изненадано Рабин.