Безбожникът [bg]

Писарят не обърна внимание на въпроса.

— Кой е Кентавърът? — отново прозвуча въпросът. — Преди го спомена.

— Не знам.

Теламон подскочи, когато Аристандър удари персиеца през лицето и пръстените издраха високите му скули.

— Добре, добре — каза Пазителят на царските тайни и започна да се изправя. — Не знам кой е Кентавърът — започна Рабин, — но, да — добави той бързо — чувал съм за него. Бях писарят, който се занимаваше с тайните шифри.

— И къде са те сега?

— Комендантът ги изгори.

Отново шамар. Рабин притисна бузата си.

— Трябват ни отговори — въздъхна Аристандър. — Затова ще ти дам още една възможност.

— Бях главен писар в Тайната стая — примигна Рабин. — Работех с коменданта и с Митра. Имахме шпиони и тук, в Ефес, и на други места. Когато новините за ужасното ни поражение при Граник пристигнаха — той вдигна ръце, сякаш за да се предпази от следващия шамар, — градоначалникът незабавно поръча определени архиви и записки да бъдат изгорени. Мога да ви кажа имена — добави той, — но повечето от тях избягаха.

— Повечето? — попита Аристандър.

— Онези, които останаха — дойде отговорът, — бяха дребни чиновници, които знаеха съвсем малко, с изключение на двама. Първият беше жрецът от храма на Херакъл…

Аристандър въздъхна.

— Чу ли какво стана там? — попита той.

Рабин кимна.

— Когато се криех, Арела ми разказа новините.

— Арела? Отново я споменаваш.

— Тя беше вторият шпионин — презрително добави Рабин. — Не знаехте ли? — той се наслади на смайването на Аристандър. — Приемаше в леглото си могъщите, богатите и влиятелните и ми предаваше какво са й доверили.

— Ще й отидем на гости — заяви Аристандър.

— Мисля, че е нужно — съгласи се Рабин. — Знаете ли и че докато Демад и останалите се криеха в храма на Херакъл, Арела ги е посетила?

— Тя беше ли приятелка на Демад?

— Може би в леглото, но Арела не се интересува от политическите убеждения на клиентите си — удостояваше с благоволението си и олигарсите, и демократите.

— Добре! Добре! — Аристандър потърка ръце. — С нетърпение чакам да я разпитам.

— Тя не биваше да ме предава — изломоти Рабин и изтри кръвта от бузата си. — Мислеше, че ще си мълча. Но всичко свърши, нали? Персите напуснаха Ефес…

— Говори ли ти нещо името Леонид? — попита Теламон.

Рабин бързо вдигна поглед.

— Познато ти е, нали? — настоя Теламон.

Рабин кимна.

— Той е приятел на царя, нали? — попита Рабин. — Стар войник. Когато войските на Парменион завзеха Ефес преди две години, Леонид си замина последен. Той също посещаваше Арела.

— Защо?

Рабин сви рамене.

— Защо мъжете ходят при куртизанки? Бива я в леглото.