![Самозащита [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/3/samozashchita-bg-download.jpg)
Самозащита [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #9
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-493-0
- Переводчик: Илия Годев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Самозащита [bg]». Краткое содержание книги:
Детективът Майло Стърджис насочва Луси за помощ към известния психиатър Алекс Делауер, който предполага, че това е може би детския й спомен за нещо твърде реално. Нещо като убийство…
Тя пак извърна глава.
Сестрата опря ръка на хълбок, а с другата завъртя накрайника във въздуха.
— Сега ме чуйте — започна тя. — Тук сме заети и нямаме време да си играем. Искате да увием главата ви с бинт към леглото, за да не отхвърляте кислородопровода ли? Превръзката ще бъде стегната и — повярвайте ми — главоболието ви ще стане още по-силно. Това ли искате?
Луси прехапа устни и поклати глава.
— Затова лежете неподвижно, за ваше добро е. Опитваме се да се грижим за вас и да ви възстановим.
Кимване.
Кислородопроводът беше поставен на място.
— Добро момиче. — Сестрата провери данните от мониторите. — Пулсът ви е стигнал деветдесет и пет. По-добре се успокойте.
Не последва отговор.
— Разбрахте ли ме?
Кимване.
Сестрата се обърна към мен:
— Член на семейството ли сте?
— Нейният терапевт.
Въпросителен поглед.
— Е, това е добре. Може би ще успеете да я успокоите. — Тръгна към вратата.
— Ами болките? — попитах аз.
— Не може да взема успокоителни. Не преди да сме съвсем сигурни, че е прочистена.
Луси простена.
— Съжалявам, мила, за ваше добро е. — Отвори вратата и в стаята нахлу флуоресцентна светлина и шум. — Просто се опитайте да мислите за нещо приятно. И не се разстройвайте отново — само главата ще ви боли по-силно.
Затвори вратата след себе си. Взех ръката на Луси. Безжизнена като празна ръкавица.
Промълви:
— Не съм го направила.
— Вярвам ви, Луси.
— Вкъщи…
— Искат да останете под наблюдение известно време.
Гърбът й се изви.
— Моля ви!
— Не зависи от мен, Луси.
Опита да се изправи в леглото. Кислородопроводът излетя със съскане и се замята като разярена змия върху завивките. Мониторите затанцуваха.
— Послушайте ме — помолих я аз, сложих ръце на раменете й и й помогнах да легне отново. За пореден път поставих накрайника на място. Повдигна лице към мен.
— Отведете ме вкъщи!
— Не мога, Луси. Сестрата не бе особено дипломатична, но за едно нещо беше права: в момента най-добре ще е да се успокоите. И да помагате на лекарите.
Ужасена гримаса, паническо въртене на очи.
Пристъп на кашлица.
— Защо — попита тя, почти останала без дъх — не може… вкъщи?
— Защото мислят, че сте направили опит за самоубийство. Поставили са ви под седемдесет и два часово наблюдение. Това означава, че законът им дава право да ви задържат тук до три дни и да ви предложат психиатрична терапия. После, ако не представлявате заплаха за себе си или за някой друг, ще можете да си тръгнете.
— Не! — Стенеше и мяташе главата си.
— Такъв е законът, Луси. Заради собствената ви безопасност.
— Не!
— Наистина съжалявам, че трябва да преминете през всичко това, но искам да ви видя на крака възможно най-скоро. Затова ви казах, че е необходимо да помагате на лекарите.
— Вие… лечението?
— Съжалявам, Луси. Аз не работя тук. Ще го проведе психиатърка — доктор Ембри. Ще разговарям с нея веднага…
— Не!
— Зная, че се страхувате, Луси, но ви моля да го изтърпите.
— Три дни?
— Ще бъда до вас. Обещавам.
Нови стенания. Смръщи лице и успя да вдигне ръка до слепоочията си.
— О-ох!
— Легнете. Зная, че е трудно.
— О-о-ох!
Ръката й се прибра към тялото. Посочи с пръст към ребрата си.
— Какво има? — попитах аз.
— Счупено.
— Мислите, че имате счупено ребро ли?
Поклати глава:
— Аз. Пречупена.
— Не, не сте. — Погалих лицето й. — Само малко натъртена.
— Не… пречупена.
— Ще се оправите, Луси. Опитайте се да починете.
— Майло.
— Искате да кажа на Майло, че сте тук?
— Кажете му… някой…
— Някой?
— Някой… — Не й достигаше въздух. Пое дълбоко кислород от накрайника.
Пулсът й минаваше сто. Сто и десет…
— Някой… — повтори тя. Сочеше към ребрата си. Ужас бе разширил зениците й. — Някой…
— Някой какво? — Наведох се по-ниско.
— Да ме убие!