Самозащита [bg]

Започна да кашля и сякаш не можеше да спре. Накрайникът на кислородната тръбичка падна отново. Всеки спазъм я повдигаше от матрака — неволна гимнастика, която изкривяваше лицето й в болезнена гримаса. Закашля по-силно и изплю подобна на стомашен секрет смес, която почистих.

Когато пристъпът премина, поставих кислородния накрайник под ноздрите й.

Мина много време, преди да възстанови дишането си.

— Какво стана? — попита тя с тих, пресипнал глас.

— Намирате се в стая за медицинско наблюдение. Болницата „Уудбридж“.

Объркване.

— Кое е последното нещо, което си спомняте, Луси?

— Че спя.

Лицето й се смръщи, затвори очи. Какво беше това — болка? Или срам? Или и двете?

Отвори очи.

— Боли.

— Какво боли?

— Главата.

Изстена и зарида.

Проверих съдържанието на интравенозната банка: гликоза и електролити, нямаше аналгетици. Извиках сестрата чрез звуковата сигнализация. От говорителя на стената се чу троснато: „Да?“.

— Мис Лоуел има болки. Не може ли да й се предпише нещо?

— Изчакайте.

Луси получи нов пристъп на кашлица и изплю секрет. Взираше се в лицето ми, докато бършех устните й.

— Какво… е станало? — Започна да трепери, а зъбите й тракаха.

Завих я с още едно одеяло. Каза нещо, което не можах да разбера, затова се наведох да чувам.

— Болна ли съм?

— Преживели сте труден момент.

— Какъв?

Сълзи се стичаха надолу по лицето й към кислородния накрайник и мокреха устните й. По лицето й пробягваха тръпки на ужас.

— Болна?

Взех отново ръката й.

— Луси, твърдят, че сте направили опит за самоубийство.

— Не! — Шепот. По-скоро помръдване на устните, отколкото звук. — Не.

Стиснах леко пръстите й и кимнах.

— Как?

— С газ.

— Не!

Зад нея мониторите подскочиха. Ускорен пулс, повишено кръвно налягане. Пръстите й се вкопчиха в дланта ми като лапа на хищник.

— Не!

— Няма нищо, Луси!

— Не!

— Аз ви вярвам. — Излъгах. — Опитайте се да се отпуснете.

— Не съм!

— Добре, Луси.

— Не!

— Добре, само се успокойте.

Мяташе ожесточено глава. Кислородната тръбичка излетя като изстреляно от прашка камъче. Когато се опитах да я поставя, обърна глава на другата страна. Гръдта й се повдигаше и спускаше бързо, дишането й бе накъсано и учестено.

Вратата се отвори и същата сестра влезе. Млада, с едро лице и късо подстригана коса.

— Какво става тук?

— Разстроена е.

— Какво се е случило с кислородопровода?

— Падна. Тъкмо щях да го поставя отново.

— Е, по-добре да го поставим веднага. — Взе тръбичката от мен и се опита да постави накрайника под ноздрите на Луси.