Евърлес [bg]

— Държа я — казва ми тихо тя със съчувствена усмивка върху хубавото й, тясно лице. Пускам бижутата без колебание и тя ги поставя в кутията, която затваря и пъхва под мишница. С грациозно движение ме подканва да се изправя и да се върна в редицата на момичета от Евърлес.

Ади най-накрая помръдва от мястото си, опитвайки се да се мушне в редицата заедно с мен.

— Каро, доведи я при мен — казва Кралицата.

Слугинята — Каро — хваща Ади за ръката.

— Ваше Величество — подема лейди Вериса, но с поглед Кралицата я принуждава да замълчи. Айвън се е приближил на няколко крачки зад тях. Презрителната му усмивка ме плаши най-много — сякаш надушва кръвта. Потискам треперенето си. Погледът на Кралицата гори от гняв и е насочен към Ади.

— Как се казваш? — пита Кралицата.

— Ади, Ваше Величество — казва тя с едва доловим глас.

— Кажи ми, Ади — гласът на Кралицата е дълбок и кънтящ, като нещо материално той заема пространство в стаята. — Нима се осмеляваш да вдигнеш ръка срещу своята Кралица?

Момичето трепери.

— Ваше Величество… просто се опитах да помогна…

— Млъкни! — сопва се Кралицата. Роан, Лиъм и лейди Голд са спрели на място и наблюдават от отворената врата. Лейди Голд хапе долната си устна, а Роан е поставил ръка на кръста й. Лиъм обаче се взира съсредоточено в Кралицата с присвити очи.

— Отведете я! — заповядва Кралицата. — Не желая повече да я виждам в имението.

Устата на Ади увисва и аз усещам мълчаливия шок, преминаваш през групата на слугите.

— Моля ви! — в гласа й ясно се чете отчаянието й. — Нямах лоши намерения!