Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
Жан-Люк заключи ръката й между своите.
— Предложих ти работата преди Луи да се появи. Ти имаш талант, Хедър. Не е късно мечтите ти да се превърнат в реалност.
— Как така винаги намираш подходящите думи? Не съм свикнала с мъже, които са толкова… проницателни.
Устата му потръпна в усмивка.
— Предполагам, че това е комплимент. Каквато и мъдрост да притежавам, тя е придобита от наблюденията ми над хората през годините. Те живеят и умират, животът им е толкова кратък и несигурен. Знам, че животът ти е прекалено кратък, за да го пропиляваш.
Тя се зачуди още веднъж колко възрастен беше той.
— Много си… мил — Хедър издърпа ръката си от хватката му. — Нищо общо с бившия ми съпруг. Кълна се, че този мъж е като… вампир.
Жан-Люк се скова.
— Не. Не е.
— Имам предвид като енергиен вампир. Напълно ме изцеждаше. Всичките ми мечти, самочувствието, вярата, цялата ми енергия бяха тотално изсмукани от мен докато не остана просто една изтривалка.
Жан-Люк я погледна смаяно.
— Така ли си представяш вампирите?
— Енергийните — да. Слава богу, че истинските, страховити чудовища, не съществуват.
— Ясно.
Жан-Люк разхлаби яката си.
— Но ти си нещо напълно различно.
Той я изгледа предпазливо.
— Как така?
— Ти ме изслуша. Прие историята ми и заключенията ми. Сметна мечтата ми за нещо ценно, което си струва и искаш да ми помогнеш. Не раздаваш заповеди, за да повдигнеш самочувствието си.
Тя докосна ръката му.
— Ти си много мил мъж, Жан-Люк. Благодаря ти.
Той положи ръка върху нейната.
— Вярваш, че съм добър?
— Да — усмихна се Хедър. — И не го казвам само защото си новият ми шеф.
Жан-Люк отвърна на усмивката й.
— Тогава ще дойдеш на работа в понеделник?
— Да. — Усмивката й се разшири. Тя следваше мечтата си.
— Радвам се.
Той стисна ръката й.
Имаше чувството, че сърцето й ще хвръкне до тавана, такава лекота усещаше. Приятелският блясък в очите му изглеждаше наистина искрен. Мили боже, нима най-накрая бе намерила идеалния мъж за нея? Мъж, който разбираше мечтата й и искаше тя да успее.
Погледът му се сведе към устните й и изведнъж се разгоря. Гърлото й пресъхна. Лекото, ефирно усещане, се засили и наелектризира. После натежа от желание.
С внезапна изненада осъзна, че той смята да я целуне. Вълни от усещания я заляха, докато сърцето й препускаше. Тя беше поласкана. Развълнувана. Изкушена. Ужасена.
Хедър скочи на крака.
— Време е за леглото. Имам предвид, че… — бузите й пламнаха — е време да ти пожелая лека нощ.
Тя мина покрай него и масичката.
Ешарп се изправи.
— Както желаеш.
— Лека нощ, Жан-Люк.
— Жан — поправи я той.
Все едно. Хедър забърза към фоайето. Предпочиташе името Жан-Люк. Караше го да звучи като някой капитан на космически кораб, но млад и с коса.
— Ако ти трябва нещо от кухнята, можеш да си вземеш.
— Ще се справя — отвърна той и я последва. — Двамата с Ема ще си тръгнем малко преди изгрев-слънце. Страхувам се, че ще трябва да се справяш сама през деня, докато Ангъс не изпрати телохранител.
— Всичко ще е наред.
Тя тръгна нагоре по стълбите.
— Ще се върна утре вечер точно след залез-слънце.
— Добре.
Сърцето й подскочи. Събота вечер в компанията на възхитителен мъж.
— Хедър, само момент.
Тя се спря с ръка на перилата.
— Да?
— Спомена, че Фиделия е намерила изчезналото момче. Ще ни бъде от огромна помощ, ако ни помогне да открием местонахождението на Луи.
— О! Това е добра идея. Ще й е по-лесно, ако се докосне до нещо, което му е принадлежало.
Очите на Жан-Люк грейнаха.
— Имаме меча и бастуна му, който използва за кания. Ще ги донеса утре вечер.
— Дадено.
Тя замлъкна, без да е сигурна какво да каже.
— Лека нощ — изстреля накрая и избяга нагоре по стълбите.
— Приятни сънища, Хедър.
Прошепнатите думи я последваха и настигнаха като нежна милувка.
Вмъкна се в стаята си с все още препускащо сърце. Ема я беше помолила да остави вратата леко притворена, но тя я затвори плътно. Имаше нужда от някаква преграда между себе си и Жан-Люк. Той беше прекалено привлекателен, твърде примамлив и дяволски мистериозен. Почти нищо не знаеше за него, с изключение на факта, че изглеждаше прекалено добър, за да е истински. Беше научил доста за нея тази нощ и въпреки това бе пожелал да я целуне.