Нещо гнило в Ел Ей [bg]

Слезе обратно долу, провери отново хладилника, прегледа чекмеджетата и се залови да приготвя вечеря. В седем и четвърт външната врата се отвори и след малко Бети влезе в кухнята.

— Боже, колко хубаво мирише тук! — възкликна тя. — Какво майсториш?

— Просто малко спагети. Ще искаш ли чаша от твоето вино?

— О, да, благодаря.

Наля й чаша шардоне.

— Как мина остатъкът от деня ти?

— Странно. Не съм свикнала да крия нищо от Ванс.

— Оценявам онова, което правиш, за да ми помогнеш.

— Доколкото помагам и на Ванс, няма проблем.

Той постави вечерята на кухненската маса и двамата седнаха.

— Но това е прекрасно! — каза тя. — Не знам защо си бях внушила, че искам главния готвач на „Грималди“, когато мога да имам теб.

— На твое разположение съм — скромно каза Стоун и вдигна чашата за наздравица.

— Ще пия за това.

— Защо не ми разкажеш какво знаеш? Започни с изчезването на Арингтън.

— Не знаех, че е изчезнала — каза Бети. — Един ден Ванс се появи в офиса и ми каза, че й се налагало да се върне във Вирджиния, за да уреди със семейството си някакъв техен проблем. Резервирах двупосочен билет и поръчах да й го занесат у дома. След това предположих, че е заминала.

— Държа ли се Ванс по-различно от нормалното?

— Изглеждаше разсеян или замислен за нещо свое. Помня, че се наложи да му повтарям нещата по няколко пъти, за да ги запомни. Това е.

— Случвало ли му се е и преди?

— Да, може би, предполагам, когато си е мислел за по-важни неща. Ванс ми казва много, но не всичко, и аз обикновено не го подпитвам.

— Получавал ли е някакви необичайни телефонни обаждания по онова време?

— Какво означава „необичайни“?

— Обаждания, които са го изплашвали или ядосвали?

— Ванс е актьор и като повечето актьори той винаги играе. Не издава много от истинското си настроение.

— Дори пред теб?

— Понякога, но не се случва често.

— А звънял ли му е някой многократно?

Въпросът му я накара да се замисли.

— Помня, че в деня след заминаването на Арингтън, Лу Регенстайн му се обади няколко пъти следобеда, но това не е чак толкова необикновено. Те вършат доста неща заедно и са много близки.

— Някакви обаждания от Дейвид Стърмак?

— Не си спомням, но и това не е необичайно.

— От Онофрио Иполито?

— Това име не бях чувала, докато Ванс не ми даде списъка на поканените за онзиденшното парти. И макар тогава да го забелязах, свързах името с физиономията чак в „При Грималди“.

— Значи Ванс и Иполито не са приятели и нямат съвместен бизнес?

— Не ми е известно за такъв, а в живота на Ванс има малко неща, за които не знам.

— Нека те попитам нещо друго: така, както аз виждам нещата, Ванс има безгрижно устроен живот, озарен от успеха — красив, богат, в зенита на кариерата си, женен за прекрасна жена, радва се на уважението на своите познати и на възхищението на милиони, които не познава.