![Роналд Рейгън. В името на свободата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/1/ronald-rejgn-v-imeto-na-svobodata-bg-download.jpg)
Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]
- Автор: Уайсбърг Джейкъб
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2907-2
- Переводчик: Любомир Мартинов
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]». Краткое содержание книги:
Също както с „Време за избор“ преди десетилетие, това пламенно обръщение прави Рейгън герой за консерваторите, които са смутени от обявената от Форд среща на върха със съветския лидер Леонид Брежнев, от амнистията му за избягалите от военна служба по времето на конфликта във Виетнам и от увеличаването на данъци, представено като антиинфлационна мярка. От политическа гледна точка най-лошото решение на Форд е това, че вместо Рейгън предпочита Нелсън Рокфелер за вицепрезидент. Когато назрява бунт, Форд опитва да елиминира Рейгън, като му предложи да стане министър на транспорта или на търговията, или посланик в Обединеното кралство, но Рейгън отклонява всички тези предложения. През пролетта на 1975 г. мениджърът на кампанията на Форд намеква, че президентът може да не се кандидатира за изборите заедно с Рокфелер. Рейгън не се задоволява с това; той критикува „неуважителното отношение“ към вицепрезидента, който под натиска на Форд сам се оттегля.
Рейгън иска да се кандидатира за президент, но без да бъде сметнат за политик или за нарушител на Единадесетата Божа заповед. Той мотивира решението си със съмненията си дали Форд може да спечели и загрижеността си за разрастването на публичния сектор. Твърдейки, че 44 процента от националния доход отиват при правителството, той казва, че федералната бюрокрация е „станала по-досадна, по-принуждаваща, по-натрапчива и по-неефективна“. Реалната стойност е 30 процента, но идеята, че Вашингтон процъфтява за сметка на изпадналата в стагнация страна, привлича общественото внимание. „По мое мнение коренът на тези проблеми е точно тук – във Вашингтон, окръг Колумбия“, казва Рейгън в речта пред Националния пресклуб, с която обявява кандидатурата си. „Столицата на нашата страна се е превърнала в седалище на една „шуробаджанашка“ система, която функционира за свои собствени облаги – все по-нечувствителна към нуждите на американския работник, който я поддържа с данъците си.“ Рейгън твърди, че не е „член на вашингтонската върхушка“. Той е „гражданин, представляващ своите съграждани пред управленските институции“.
По време на кампанията той разказва историята на една „кралица на социалните помощи“ от Чикаго, която става емблема на проблема. „Тя има 80 имена, 30 адреса, 12 карти за социално осигуряване и получава пари като вдовица на четирима несъществуващи покойни ветерани. Взема и помощи със своите карти за социално осигуряване – казва той. – Здравно осигурена е, получава купони за храна и взима помощи с всяко едно от имената си. Необложените ѝ с данъци доходи са над 150 000 долара.“ Тази история е до голяма степен вярна, но почива на погрешно предположение. Белите от средната класа, които смятат, че федералните социални разходи означават прехвърляне на пари от техните данъци към малцинствата, си мислят, че кралицата на социалните помощи е чернокожа, както впрочем и Рейгън. Линда Тейлър, човекът, за когото се разказва в тази история, всъщност е бяла.
Рейгън изпада в беда по политически въпроси. Млад помощник получава задачата да напише политическа реч, която кандидатът изнася за пръв път пред бизнес организация в Чикаго. Като алтернатива на продължаващата 40 години тенденция за прехвърляне на данъците и властта към Вашингтон Рейгън предлага програма за „креативен федерализъм“. Федералното правителство може да спести 90 милиона долара годишно, като делегира социалните помощи, националната програма за здравно осигуряване „Медикеър“ и купоните за храна на щатите. Предизборният щаб на Форд прави свой собствен анализ и казва, че планът ще увеличи безработицата, ще задълбочи рецесията и ще доведе щатите до банкрут. В Ню Хампшър, където няма данъци върху продажбите или върху доходите, потенциалните последици от плана за 90 милиарда поставя Рейгън в отбранителна позиция. Политическата грешка е изострена от тактическа. Когато деспотичният мениджър на кампанията му Джон Сиърс го изпраща в Илинойс два дни преди вота, Рейгън не поставя под въпрос решението. В крайна сметка той губи първичните избори в Ню Хампшър с 1300 гласа, но тъй като помощниците му уверено създават големи очаквания, пресата смята загубата, макар и с такава крехка разлика, за голямо поражение.