Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]

Обратно в Сакраменто, Рейгън провежда умерена политика в разрез с консервативната си реторика. В предизборната си кампания за губернатор той призовава за отмяната на щатския закон за забрана на дискриминацията при продажбата на недвижимо имущество. Рейгън изтъква аргумента, че хората трябва да са свободни да продават или да не продават имотите си на когото пожелаят. Като губернатор обаче той тихомълком изоставя този въпрос. Законопроектът за „терапевтичните“ аборти, под който той слага подписа си през 1967 г., на практика легализира абортите в Калифорния и изиграва роля това да стане и на национално равнище. Прави компромис с ръководствата на университетите по въпросите с орязването на бюджетите и с таксите за обучение, заради което щатът увеличава над два пъти разходите си за висше образование по време на неговия мандат. И въпреки реториката му срещу опазването на околната среда той добавя 145 000 акра към системата от щатски паркове, защитени реки и подписва най-стриктните регулации в страната върху емисиите на парникови газове. „Винаги когато мога да взема 70 процента от това, което искам от неприятелски настроено законодателно събрание, ще го сторя“, казва веднъж той на свой помощник. „Смятам, че ще ми се получат нещата, когато по-късно се върна да взема още малко оттук и още малко оттам.“

Този прагматизъм създава условия за неговото преизбиране през 1970 г. Рейгън отказва да води дебат с опонента си Джес Ънръу, като същевременно наводнява телевизиите с реклами за величието на Калифорния. Неговият приоритет е реформирането на социалната система, която смята за лоша за данъкоплатците и за получателите на социални помощи. Броят на регистрираните безработни в Калифорния се увеличава от 375 000 през 1963 г. над четири пъти до 1970 г. и нараства с по 40 000 на месец. Изправени пред рязко увеличаване на програма, чиито разходи се поделят с федералното правителство, други републикански губернатори подкрепят плана на Никсън за гарантиран доход, по силата на който Вашингтон ще поеме пълната отговорност за разходите за социални помощи. Рейгън смята идеята за гарантиран доход за абсурдна и отива във Вашингтон да заяви, че е против нея. Неговата опозиция помага планът на Никсън да бъде блокиран от Сената и буди у президента безпокойство, че ще бъде оспорена позицията му на кандидат на републиканците на президентските избори през 1972 г.