Идеалната съпруга

— Така е. — Той се вгледа за кратко в нея. — Наистина ли си се променила толкова много?

— Повече отколкото мога да кажа — отвърна тихо тя. Думите й бяха отнесени от вятъра, след което настъпи тишина. Сабрина осъзна колко близо стоеше графът до нея. Твърде близо. Дали само й се струваше, че усещаше как съблазнителната топлина на тялото му я придърпва към него? Дали туптенето в ушите й не беше звукът от биенето на сърцето му? Или на нейното?

Очите му отразяваха лунната светлина и блестяха — силни, опасни… възбуждащи. Тя забеляза смътно, че косата му беше пораснала малко по време на пътуването и сега се извиваше под ушите му. Сабрина потисна импулсивното си желание да протегне ръка и да хване един кичур между пръстите си. Погледът й улови неговия и безгрижието на мига изчезна, за да бъде заменено от напрежението между тях.

— Защо си тук? — прошепна тя.

Той сви рамене, сякаш отговорът беше очевиден.

— Ерик ме помоли да говоря с теб за това пътуване. Опитът ми се оказа неуспешен. Ти ми отправи това смешно предизвикателство и… — Той поклати глава и я погледна в очите. — Защо съм тук ли? Истината е, че сам не знам. — Той се приближи още малко към нея. — Знам само, че от мига, в който се запознахме, се заинтересувах от теб. В един момент ме пленяваше, в следващия ме отрязваше направо. Повярвах, че ослепителната жена, която бях видял само за миг, бе някаква илюзия, някакъв мираж. И дамата, която беше известна в обществото със своето намерение да бъде истинска жена. Повярвах, че тази спокойна, почтена жена би била подходящата графиня.

— Графиня! — едва си пое дъх Сабрина, шокирана от думите му. — Брак? С мен?

Той сложи пръст върху устните й, за да я накара да млъкне. По тялото й мина сладка тръпка. Ръцете му се увиха около кръста й и той я придърпа към себе си, сякаш тя беше някаква покорна кукла, задвижвана от невидим конец.

Никълъс приглади един кичур от косата й и Хвана нежно брадичката й.

— Но когато ти ми се противопостави и направо ме предизвика да тръгна с теб, тогава започнах да се питам дали красивата лейди Станфорд наистина беше почтеният, донякъде скучен образец на добродетел, за който ме бяха подготвили моите детективи. Бих се оженил за тази дама. — Силата на погледа му не й позволяваше да отвори уста. — Иска ми се да познавах тази жена.

— Мисля, че едва ли…

Устните му се впиха силно в нейните, заглушиха възражението й и подчиниха волята й. Желанието, което тя беше потискала от момента, в който се бяха запознали, избухна в нея. Тя се вкопчи в графа, безпомощна да се пребори с нуждата да бъде докосвана от него. Устните й се разтвориха жадно и посрещнаха езика му. Приветстващи. Подканващи. Изискващи. Той имаше вкуса на груба сила и неограничена страст. Усещания, които Сабрина беше забравила отдавна, или може би не беше познавала никога, надигнаха глава някъде вътре в нея и тя притисна тяло към неговото.

Ръцете му я хванаха през гърба и той я придърпа още по-близо до себе си. Едрите й гърди се притиснаха към неговите; зърната им бяха втвърдени и възбуждащи. Дъхът й с мирис на бренди се смеси с неговия и Никълъс си помисли, че алкохолът никога не му се бе струвал толкова вкусен. Той изстена и отдръпна устата си от нейната. Главата й се отметна назад и той започна да целува врата й.