Капанът на свободата

Наблюдавах Косгроув отстрани — без той да забележи. Следях с кого говори и кои са приятелите му. Не забелязах нищо особено, държеше се спокойно както обикновено и нямаше никакви промени в поведението му. Но тъй като преди това не му бях обръщал специално внимание, сега ми беше трудно да определя.

Няколко седмици след това се приближих до него през почивката и го попитах:

— Какво ще кажеш за един шах, Кози?

Той ме погледна безизразно.

— Стой настрана от мен, тъпо копеле. Не искам да се забърквам с теб.

— Но ти вече си забъркан — изсвистях аз. — Смийтън ме питаше дали ще участвам в турнира по шах, а също така дали съм се отказал от уроците по руски.

Косгроув премигна.

— Окей, айде да мръднем оттук.

Седнахме на една от масите за шах.

— Има ли някакви новини?

— Ако има, ще ти кажа. — Кози беше в лошо настроение.

— Виж какво, Кози, притеснен съм. Чух, че специалният затвор е готов — този на Уайт. Страх ме е да не ме преместят, а това може да стане всеки момент.

Той се огледа и каза:

— Тези неща не стават бързо — всичко е много сложно. За какво, мислиш, плати пет бона? Просто за да прескочиш една стена ли? Всеки детайл от плана трябва да се изработи много внимателно — той премести една фигура. — Не знам много подробности, но съм чувал, че всеки път било различно. Тези неща не се правят по образец, трябва да го знаеш, Риардън.

Изгледах го втренчено.

— Усещам, че ме следят и ми правят проверки.

Той ми хвърли студен поглед.

— Ти какво си мислиш. Те да не са балами. Трябва да са сигурни в тебе. Досието ти е много интересно. Не мога да разбера защо са те спипали последния път.

— На всеки може да се случи. Бях предаден, също като теб, Кози.

— Да, но аз знам кой го направи — отвърна той свирепо — и копелето ще съжалява до края на живота си, само да изляза веднъж оттук.

— По-добре си оправи сметките с него преди това — посъветвах го аз. — Докато си в затвора, никой няма да се усъмни в теб, а и е минало достатъчно време оттогава, за да се сетят за теб.

Той се усмихна със задоволство и каза:

— Идеята ти е интересна, Риардън.

— И какво те кара да мислиш, че не знам кой ме е издал? Проблемът е, че нямам контакти отвън, с които да организирам отмъщението.

— Аз мога да го уредя — предложи Кози.

— Няма нужда. Не след дълго сам ще мога да направя това, разбира се, ако си изпълните добре задачата. Значи те са ме проверили в Южна Африка, така ли? Надявам се, че са доволни.

— Позна. Имаш някои симпатични приятелчета там. — Смийтън мина покрай нас и Кози каза: — Не трябваше да играеш така — грешка е. — Той погледна нагоре към Смийтън. — Не е толкова добър, колкото си мислех, няма да успее на турнира.

Смийтън го изгледа презрително, без да помръдва и мускулче от лицето си.