Корно (сатана за частно ползване)
- Автор: Ганчовски Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Корно (сатана за частно ползване)». Краткое содержание книги:
Пастреча: Е това е, дойде време криминален елемент, партиен член да притиска… Съпруг на орденоноска, ударник в социалистическото съревнование…
Вукадин: Ами иди у неговия двор, дето нема с трън кво да закачиш и погледни у твоя, дето само къщата не си пренесъл от стопанството и ше разбереш кой е криминалния елемент и кой е пролетария…
Пастреча: Недей така, бе Вуко, недей, че ми става жално… Не стига, че съм затруднение, дето никога не съм бил, ами и ти…
Пипето: Вуко, маани го, че му се привижда голема къща с много прозорци — пада се западно от Враца… Айде почвай…
Пастреча: Таман бех станал партиен член, заради това, че две годин подред ми дадоха преходното знаме… Демек, ударник… Не че съм се натискал… И ни викат актива в залата на окръжния комитет — гледам пълно с народ… Запознават ни с международното положение, изказват се…, и по едно време на края един такъв, чалнат, с дочени сини дрехи, дига ръка… Оня от трибуната му дава думата и тоя пита: „Чиче, ше дават ли кино?…“ Умрехме от смех… Това било градския луд, сигурно сте го виждали, все по гарата се върти и на секи вика „чиче“ — Ицо Пиката му викат… А тоя нашия се пули от трибуната и не знае кво да му отговори… Стана неудобно… сред актива, луд… а там без покана не се влиза. Викам си, абе тия пациентите от лудницата ли канят тук… За кво ни имат нас. Сигурно има и други такива, събрани от окръга, само и само да напълнят залата… Па после на банкета се отпуснах, па си пийнах, па им ударих една на ум… Един се изправи и обяви, че втория ден от семинара се отлага… С една дума гонят ни, а жената знае, че утре ше се прибирам… Тръгнах си аз, да гоня рейса за село и гледам пред автогарата се повърта Стефа Патицата, дето се жени тринайсе пъти, па може и повече… Доколкото знам и тогава беше женена некъде из Берковско… Маа, маа една плетена мрежичка за леб у ръцете си…
Поп Герасим: Ле ле, тая кви лубеници влачеше… У околията немаше такива… А проста като фасул… Идва един път при попадията — слушам ги приказват за некакви пердета ли, покривки ли, и оная понеже не знае да каже, че са квадратни, ами вика „от тук така и от тук така“ значи страните им се еднакви… И на мъж не прощаваше… Абе Ристо си е човек с късмет…
Пипето: Попе, ти се напи и ше строшиш попадията тая нощ… По-малко пий да не вържеш езика или да се направиш на пиян, щото извинение нема… Ние ти измисляме показанията, подписваме се и теб заставяме да ги подпишеш…
Поп Герасим: Ти у поповото канче не гледай…
Пастреча: Е те тия лубеници ми свършия работа на мене… Подпийнал съм аз след банкета, знам че може и да не се приберем тая нощ… и като я видех ми светна пред очите… Как си, що си… А тя вика — скарахме се с мъжа ми, избегах, бие ме вика секи ден… А тя кога и да я биеш се ще си закъснял, ама аз я жала… Брей викам, кви са тия простаци дето ги намираш, викам, не ти върви на тебе… Сега, вика нема къде да спа, избегах заранта и фанах рейса… И на мен веднага ми щракна, сетих се, че баджанака Върбан има егрек, кошара по пътя за Видин… слиза се между две села и през поляните за петнайсе минути си там… той беше свършил с овците, ма егрека си стои… В колибата му сичко има… легло, огнище, покъщнина… абе мое се живее… та и викам — Ела Стефо да те вода, на една кошара, а тя „ми добре…“, съгласна… Напълнихме плетената мрежичка с това онова за ядене, мушнахме и една бутилка „Слънчев бряг“, срещу уроки… така де, да не ни мислят близките ни…
Вукадин: Ей това партийните сте голема повлеч… Коняка значи, не да се напльоскате, а срещу уроки — да не страдат близките ви, … Попе, попе, тия от партията ше има много да се учите от тех — надминаа ви в грижата за човека…
Пастреча: Е така е думата де, па вие си го мислете как щете… Та фанахме ние рейса, слезнахме малко след Бистрец, и през поляните, през поляните, айде нагоре към Балкана… А то една пролет, душата да ти се напълни… И егрека празен, нема никой, влезнахме у колибата, та три дена… После като се прибрах, казах на жената, че са ни задържали по партийна линия… семинара се е удължил във връзка с напрегатото международно положение…
Вукадин: Сичко добре дотук, ама това не става за съд… най-много Гъзла да те прасне с нещо у главата партийна или на оная затра мъжа и да те срещне некаде и да те прати у интензивното… Давай с някоя от най-айдушките си истории, а тази ще я запазим за Гъзла, ако случайно надигнеш глава за нещо…
Пастреча: Ми тая що я разправах тогава…
Вукадин: Да се пофалиш, че си голем курварин, нали така бе дружина…