Корно (сатана за частно ползване)

Вукадин: Никакво заключване — ше ми строшат вратата… Яз знам кво ше напраим… Попа и Тилоев да се изнижат през дворната врата… А ние оставаме тук…

Старшина Тилоев: Не бойте се бе, хора от село сме… ни сме се виждали, ни сме се срещали… (тръгват с попа нагоре по стълбите, за да избягат през дворната врата) Гледайте си спокойно, па и аз мога да наминавам…

Гласове отвън: … Отваряйте бе, какво се таите или ше избушим вратата…

Маришка: (към Вуко) Отваряй им, че ше дигнат селото на главата си, не виждаш ли, че ше дигнат и заспалите да дойдат… А ние Вуко с тебе кво ше праим, дали не си живехме като две гълъбчета, що ми изневери с тая пуста даскалица, Вуко ооо…

Вукадин: Сичко ше ти кажем, имам свидетели, че това не е верно, само тая вечер да мине, ше се разберем като хората… И на децата недей да казваш…

Гласове отвън: (отвън се напира на вратата и явно се канят да я разбиват, но Муни държи бравата отвътре) Дайте да счупим вратата да не е станала некоя беля с тия хора…

Вукадин: Чакайте, бе, чакайте не трошете вратата, ще ви пуснем и вие да видите тая пуста цивилизация, дето отърване от нея нема. Ще ви пуснем и вие да се нагледате на чудеса невиждани… мама и и цивилизация… Бегай Маришке, горе под дюшека е тая пустиня, дето запали селото, мама и и пустиня, мама му и свет, три дена слама да вали да натрупа до жиците, па да гръмне да го запали, неговата мама и свет дееба… Айде, и дума никому — само северна България ше научи, южна ше тъне в дебело невежество, засега… Това е положението, който не му харесва да си търси друга планета… Тя се е видяла… Удри, уйно и с двете цеви, укята е у Коми… Айде еее, един път и нашата трагедия да завърши с право хоро на бос крак…