Врата към лятото

— Млъкни и ме остави да помисля.

И тя се зае да преглежда книжата, които носех със себе си. Сетне излезе от стаята, върна се веднага с часовникарска лупа, която захвана с дясното си око — като монокъл, и се зае да разгледа изключително внимателно всеки документ. Майлс я попита какво прави, но тя не обърна внимание на въпроса му.

След това свали лупата от окото си и рече:

— Слава Богу, че всички те са принудени да използват едни и същи държавни формуляри. Шишко, дай ми телефонния указател.

— Защо?

— Дай го, дай го по-скоро. Искам да проверя точното наименование на една фирма… е, аз го знам, но искам да бъда сигурна.

Роптаейки, Майлс и го донесе. Тя го прелисти и сетне рече:

— Да, „Мастър иншуърънс къмпани ъф Калифорния“… ще се съберат и двете. По-добре да бе „Мотърс“ вместо „Мастър“; така работата щеше да е опечена, но пък нямам никакви връзки в „Мотърс иншуърънс“, а и освен това не съм сигурна, че те се занимават с анабиоза; май се занимават само с коли и камиони. — Вдигна глава. — Шишко, ще се наложи да ме откараш веднага до фабриката.

— А?

— Освен ако не знаеш някой по-бърз начин да намерим електрическа пишеща машина с карбонова лента. Не, ти иди и я донеси; аз трябва да завъртя някой и друг телефон.

Той се намръщи.

— Почвам да схващам какъв е планът ти. Но, Бел, това е лудост. Това е адски опасно.

Тя се засмя.

— Ти така си мислиш. Още преди да се сговорим ти казах, че имам солидни връзки. Ти можеше ли сам да извъртиш сделката с „Маникс“?

— Ами… не знам.

— Аз обаче знам. И може би също така не знаеш, че „Мастър иншуърънс“ е част от групировката „Маникс“?

— Ами, не, не знаех. Но не виждам с какво това променя нещата.

— Това означава, че връзките ми с тях са се запазили. Виж какво, шишко, фирмата, в която работех, помагаше на „Маникс“ да си укрива данъците… докато босът ми не напусна страната. Как мислиш, че успяхме да постигнем толкова добра сделка, без да сме в състояние да гарантираме, че момченцето Дани ще е съгласен с нея? Знам всичко за „Маникс“. А сега побързай и донеси онази машина, а аз ще ти дам възможността да видиш как работи един художник. И се пази от котката.

Майлс възропта, но се надигна да върви, после се върна.

— Бел? Дан не беше ли паркирал пред къщата?

— Защо?

— Защото колата му я няма.

Изглеждаше обезпокоен.

— Ами сигурно е паркирал в пресечката. Това не е важно. Донеси машината. И побързай!

Той отново излезе. Можех да му кажа къде съм паркирал, но тъй като не ме попитаха, не го сторих. Изобщо не разсъждавах.

Бел отиде някъде другаде и ме остави сам. Вече бе светло, когато Майлс се върна, изглеждаше изнурен и носеше тежката пишеща машина. След това ме оставиха отново сам.

Скоро Бел се върна и запита:

— Дан, тук има един документ, в който възлагаш на застрахователната компания да се погрижи за акциите ти в „Наето момиче“. Ти не желаеш това; ти искаш да дадеш пакета от акции на мен.