Изгубеният брат
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубеният брат». Краткое содержание книги:
Но някои от тях ми останаха верни и именно от съседа си Фил Бероу научих, че нещата биха могли да станат и по-лоши. Събирах равнодушно с гребло нападалите листа в предния двор и си мислех как някога есента бе любимият ми сезон заради хладината, която се усещаше във въздуха, мириса на дим от комините и шумоленето на пожълтелите листа, а сега не означаваше нищо за мен, когато вдигнах случайно глава и видях как Фил се загърна плътно с жилетката си, пресече улицата и тръгна към мен.
— Как я караш, Брад?
Някога Кейт ми беше казала, че независимо колко гадно се чувстваме, винаги трябва да отговаряме:
— По-добре от всякога.
Раменете на Фил се разтресоха от горчив смях:
— Да, виждам. От един час местиш с греблото насам-натам тази купчина листа.
— Чистотата е важно нещо.
Фил сведе поглед към ръцете си.
— Не знам дали да ти го кажа.
— Какво? — Усетих хладни тръпки.
— Мардж каза, че не трябва да те разстройвам, но аз реших, че си имаш достатъчно проблеми и без тези, които се опитват да ти създават хората, които уж ти помагат.
Тръпките станаха студени.
— Какво имаш предвид?
— Вчера в работата ми дойде да разговаря с мен един агент от ФБР.
— Джон Гейдър?
— Да, така се казваше. Пита ме дали двамата с Кейт сте се разбирали. Дали сте се карали често. Дали съм виждал да биеш сина си.
— Какво?
— Искаше да знае дали буйстваш, когато пиеш. Дали имаш любовница.
— От ФБР подозират мен?
7
— Кучи син.
Гейдър се дръпна назад, когато се появих пред колата му в подземния паркинг на Федералното управление в Денвър.
— Успокойте се.
— Смяташ, че съм убил жена си и сина си!
— Предполагам, някой от вашите приятелите ви е казал, че съм му задавал въпроси за вас.
— По-скоро си уронвал престижа ми! — Пристъпих към него със стиснати юмруци.
— Не го приемайте по такъв начин — каза Гейдър.
Чу се шум от двигател и шофьорът на минаващата покрай нас кола ни изгледа намръщено.
— Този район се наблюдава с камери. Има и охранителни патрули — добави Гейдър. — На ваше място не бих си и помислил да нападна федерален агент, и то във федерално учреждение.
— Но си струва да се опита!
Гейдър вдигна ръце в знак, че се предава.
— Нямам намерение да се бия с вас. Защо не се успокоите и не чуете…
Зад него се отвори с трясък една врата. Под яркото осветление на паркинга пристъпи пазач. Ръката му лежеше върху кобура на пистолета му.
— Всичко наред ли е, господин Гейдър?
— Не съм сигурен. — Слабото лице на агента се бе смръщило. — Всичко наред ли е, господин Денинг?
Стиснах юмруци толкова силно, че ставите на пръстите ме заболяха.
— Ако влезете в затвора, това ще помогне ли по някакъв начин на жена ви и сина ви? — попита ме Гейдър.
Аз се разтреперах и усетих как лицето ми почервенява от гняв.
— Помислете от какво се нуждае семейството ви.
Отпуснах юмруци.
— Всичко ще бъде наред, Джо — обърна се Гейдър към пазача. — Вече можеш да ни оставиш.
— Ще наблюдавам монитора — каза Джо.
— Добра идея. — Агентът изчака, докато се чу трясъкът от затварянето ва вратата.
— Как е възможно да си помислите, че съм убил жена си и сина си?
— Това е стандартна част от всяко разследване. Когато член на семейство липсва или е бил убит, в повечето случаи се оказва, че за това е виновен друг член на семейството.
— Исусе, как бих могъл да закарам волвото до Уайоминг, после да открадна кола и да я изоставя в Монтана, след това по някакъв начин да се върна тук и да се скитам в планината?
— Бихте могли, ако този Дант е работил за вас.
Дълбочината на подозрението на Гейдър ме шокира.
— И защо ще карам Пити да прави това?
— Дант. В случай че сте имали финансови проблеми и сте се нуждаели от парите от застраховките за живот на жена ви и сина ви или сте имали любовница и вашата съпруга се е превърнала в досадна пречка.
Стиснах отново юмруци.
— Но от банковата ви сметка нямаше необичайни тегления, нито прехвърляне на ценни книжа; не открих и каквато и да е информация за семейни скандали. Освен това не можах да си обясня как биха могли да се пресекат пътищата ви с Дант, след като той е излязъл от затвора в Бют и… Стига сте ме гледали така. Разследването беше в застой. Трябваше да погледна нещата под друг ъгъл.
— Копеле такова, накарал си приятелите ми да мислят, че аз съм отговорен за изчезването на семейството ми.
— Нищо лично. Както ви казах, следвах стандартната процедура. Но по време на разследването ми всички подозрения отпаднаха от вас. Сега знаем, че сте невинен.