Момчето от Джорджия
- Автор: Колдуел Ърскин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Момчето от Джорджия». Краткое содержание книги:
Мама дигна глава и закрачи към нас.
— Морис! — каза тя тихо. — За бога, как можа, Морис?
Тате се върна при телето и му подаде да си хрупне от тимофеевката.
— А бе знаеш ли каква чудна работа, Марта? — каза той. — Отивам тая заран рано-рано за риба край Брайар крик, а рибата за проклетия не ще да клъвне нито веднъж. Решавам да се върна в къщи и да си опитам късмета друг път. По пътя пресичам една ливада с най-хубавата тимофеевка, дето съм виждал от години,-и понеже й обичам много миризмата, откъсвам си, ей тъй на, няколко снопчета! След малко излизам на шосето и по едно време, като се обръщам, що да видя. — зад мен върви теле! Изглежда ми на изгубено. Отначало аз не му обръщам внимание, но като стигам до къщи, пак се извръщам и що да видя — пак същото теле! Понеже по туй време бях в двора зад бараката, какво друго можех да направя, освен да му дам малко от тимофеевката, дето си я бях натъпкал в пазвата, защото й обичам миризмата. Не е ли чудна тая работа, а, Марта?
Мама се приближи и огледа телето. Телето продължаваше да яде от тимофеевката и пет пари не даваше за никого.
— Уилям! — рече изведнъж мама, като се обърна и ме погледна. — Веднага да отидеш в къщи, да пуснеш всички щори и да затвориш вратите! И не искам да излизаш, докато не те повикам!
Щом мама ми кажеше да отида в къщи, това винаги значеше, че ще хока стария. Аз много мразех да се прибирам и да оставям стария сам, когато мама го хока, но трябваше да я послушам.
Като каза това, мама се обърна и погледна Хенсъм на оградата. Без никой нищо да му казва, Хенсъм скочи долу, колкото можеше по-бързо.
— Хенсъм, върви някъде по-далече оттук и стой там, докато те повикам!
Хенсъм веднага тръгна през градината.
— И ако някой ти заговори за телета, да си държиш устата, ясно ли ти е, Хенсъм Браун? — каза мама. — Иначе, ако не си опичаш акъла, пак ще се оплетеш в собствените си лъжи! Скрий се някъде по-далеч от хората, докато те викна. Чуваш ли, Хенсъм?
— Чувам, госпожа; мисис Марта — каза той.— Както казваш, тъй ще направя. Аз винаги се мъча да правя, каквото ти и мистър Морис ми казвате да правя, мисис Марта!
Хенсъм продължи през градината, но аз си останах зад оградата, без да могат да ме видят.
— Е, много хубаво, Морис Струп! — каза мама и се завъртя към стария. — Чудесно! Какво ще кажеш сега за свое оправдание? Не стига, че си отишъл да крадеш телето на Джим Уейд, ами почваш да ми съчиняваш и разни измишльотини! И най-лошото е, че оплиташ в кражбите си и Хенсъм Браун, бедното невинно негърче, като го караш да лъже заради тебе!
— Ама чакай бе, Марта! — каза тате. — Недей така да се нахвърляш изведнъж! Това теле от само себе си тръгна с мене за.къщи. Какво мога да направя, когато то …
— Какво можеш да направиш ли? Разбира се, че нищо не можеш да направиш, щом си отишъл и си откъснал от тимофеевката на мистър Уейд, примамил си телето с нея, вързал си я на тая твоя въдица и си я размахвал под носа му крачка по крачка, докато дойдете дотука!
Старият се беше доста оклюмал, преди да измисли какво да каже. В същото време той се чудеше отде мама знае за откъсването на тимофеевката и цялата тая работа.
Мама го погледна съвсем страшната, но не каза нищо. Тя гледаше как телето си хрупка от снопчето тимофеевка.
— Мога да си го обясня само с туй, че телето съвсем от само себе си ме хареса — каза старият. — Хич не виждам друга причина…
— Още тая вечер, щом залезе слънцето, Морис Струп, ти ще вземеш това теле и ще го върнеш в пасбището на Джим Уейд, отдето си го откраднал. И ако срещнеш човек по пътя, бил той бял или черен, ще се криеш в драките, докато мине, защото аз не искам хората да разправят, че посред бял ден крадеш телета и ги водиш в къщи!
Старият се обърна и погледна телето, а телето също изви глава и го погледна. То продължи да го гледа, ей тъй, както си преживяше.
— Ама нали е много сладко ма, Марта? — каза той и го помилва по муцунката и врата. — Милото ми Суки, сукалчето ми!
Телето се обърна и погледна мама. След миг мама отиде при телето и го поглади по муцунката. Телето продължи да гледа мама право в очите, а тя стоеше, сякаш не можеше да си откъсне погледа от него.
Те стояха така дълго време и се гледаха в очите. Старият извади от пазвата си друго снопче тимофеевка.
— Милото ми Суки — каза мама, като пое тимофеевката от стария и я пода те на телето. — Срамота ще е да го връщаме обратно там и да го караме да стои цял ден на ливадата. Като вали дъжд и е студено, то може и да простине, горкото!
Тате мръдна малко, облегна се на бъзака и загледа мама и телето. Сега той се беше съвсем успокоил.
— Милото ми Суки! — рече мама и го поглади по муцунката и врата. — Сукалчето ми, милото ми!