Момчето от Джорджия
- Автор: Колдуел Ърскин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Момчето от Джорджия». Краткое содержание книги:
По едно време погледнах нагоре и видях, че Хенсъм ми прави знаци да отида при него. Пресякох на пръсти двора и отворих портичката предпазливо, да не изскърца.
Като обиколих бараката, Хенсъм ми зашепна нещо на ухото и посочи към бъзака, дето е зад кокошарника. Там стоеше най-хубавото теле, което съм виждал, откак се помия. Телето беше съвсем младо, с оранжева козина, мека като коприна, а муцунката му беше кръгла и лъскава. То си седеше на сянка под бъзака, гонеше мухите с опашка, хрупаше от наръч прясно откъсната тимофеевка и изглеждаше тъй доволно, както сигурно никога през живота си не е било.
Старият още спеше от другата страна на оградата и ние се бояхме, че ако се разприказваме високо, ще го събудим. Хенсъм взе да ми прави знаци с ръце. Ясно ми беше, че той харесва телето, както и аз си го харесвах. Той няколко пъти го обиколи и ту го потупваше по задницата, ту го гладеше по муцунката.
Докато галехме телето и му се радвахме, чух някой да чука на предната врата. Точно тогава погледнах през оградата и видях, че мама излиза от кухнята, бърше си ръцете в престилката и тръгва към входа. Изтичах край бараката и отидох на пръсти до предната веранда да видя кой идва.
На верандата стоеше човек с работен комбинезон и сламена шапка. Точно тогава мама отвори стъклената врата и излезе отпред.
— Живо-здраво, мисис Струп! — каза той, свали си шапката и я скри зад гърба си. — Аз съм Джим Уейд, от ливадите край Брайар крик.
Мама се здрависа с него и рече нещо, дето не можах да го чуя.
— Дошъл съм да ви питам дали не сте видели с мистър Струп едно теле наблизо? — каза той. — Тая заран загубих едно теле и едни хора ми рекоха, че са видели такова теле да идва към вас.
— Нищо не зная — каза мама. — Не съм виждала никакви телета. Мъжът ми отиде за риба тая заран и ако беше видял теле, сигурно щеше да каже.
Мистър Уейд се извърна и погледна към улицата.
— Чудна работа! — каза той. — Аз пък бях сигурен, че ще го намеря тъдява. Долу един човек от пазара ми рече, че едно теле идвало насам тъкмо когато в дванайсет часа свирела сирената на дъскорезницата.
Мама пак поклати глава и каза, че днес не била виждала никакво теле край къщи.
— Ще знаеш, мисис Струп — каза мистър Уейд и взе да си клати главата насам-натам, — тая работа е много чудна. Един от моите ратаи ми рече, че заранта някакъв човек минал през моята ливада с тимофеевката, откъснал един наръч и го пъхнал в пазвата си. Аз първо не обърнах внимание, но малко преди пладне друг от ратаите ми рече, че видял човек да върви по пътя към града с въдица на рамо и да води теле подире си. Той ми каза, че човекът с въдицата спирал честичко, вадел снопче тимофеевка от пазвата си и го връзвал на въдицата. Телето вървяло след него по целия път, додето се изгубили. Скоро след туй се усетих, че едно от телетата ми го няма на пасбището. Затуй казвам, че тая работа е много чудна. Хич не знам какво да си помисля. Има нещо не както трябва тука.
Лицето на мама взе да става неспокойно, но тя не рече ни думица.
— Хич и нямаше да ви безпокоя, мисис Струп — каза той, — ама така ми рекоха в града видели, казват, едно теле да се върти тъдява. Затуй и влязох да попитам..
Мама се сбогува с мистър Уейд и отвори стъклената врата. След като тя се прибра вътре, мистър Уейд бавно слезе по стъпалата и погледна първо надолу, после нагоре по улицата. Точно преди да заслиза към града, той коленичи и се загледа под къщата. Къщата беше построена един метър над земята и отдолу имаше доста място, та можеше да се навре не само куче, ами и цяла коза. Като погледа някое време, той стана, отупа си праха от коленете и заслиза по улицата.
Аз се затичах обратно към бараката. Старият беше станал и никакъв не се виждаше. Хенсъм Браун седеше на дъсчената ограда с гръб към къщи и гледаше нещо от другата страна. Точно тогава видях мама да върви през къщи и да тръшка вратите една след друга, затова се проврях през портичката, преди да е излязла на задната веранда и да ме види.
Хукнах към бараката и най-напред видях стария под сянката на бъзака. Той държеше сноп-че прясно откъсната тимофеевка и го подаваше на телето да си зобне. Хенсъм още беше на оградата и гледаше, без да каже ни думица.
— Милото ми Суки — каза тате на телето, почеса го по врата и го затупа по гърба.
Точно тогава мама дотича през портичката. Тя се закова на място, като видя стария и телето.
— Милото ми Суки — каза той и продължи да гали телето. — Сукалчето ми Суки, милото ми!
Точно тогава мама изохка, всички се обърнаха и я видяха.
— Марта! — каза старият, като отстъпи до едната стена и загледа мама. — Какво си се разтревожила бе, Марта? Да не ти е лошо!