Месията на Дюна [Dune Messiah - bg]

Пол облиза устни, въздъхна дълбоко и се приготви за противоборство, заемайки мисловната стойка на ментат. Отвсякъде го обграждаха отрицателни отговори. Дали не очакваха да се втурне подир голата, в ущърб на останалите си задължения? Не, не беше това. И защо ментат Зенсуни? Философия… думи… съзерцание… самовглъбяване… Усети с колко нищожни данни разполага.

— Трябват ни повече данни — промълви той.

— Потребните за ментата данни не полепват по него, както би събрал прашец по робата си, ако минеш през разцъфтяло поле — отвърна Хейт. — Човек избира прашеца грижливо, оглежда го под най-мощна лупа.

— Трябва да ме научиш на тия похвати от зенсунската реторика — каза Пол.

За миг металните очи проблеснаха срещу него.

— Господарю, може би тъкмо това е целта.

Да притъпят волята ми чрез думи и идеи ли? — запита се Пол и изрече на глас:

— Идеите са най-опасни, когато се превръщат в действия.

— Прогони ме, повелителю — помоли Хейт и от устните му звучеше гласът на Дънкан Айдахо, натежал от тревога за „младия господар“.

Пол усети как пропада в капана на гласа. Не можеше да прогони този глас, дори да излиташе от гърлото на гола.

— Оставаш — каза той. — И двамата ще се учим на предпазливост.

Хейт покорно сведе глава.

Пол погледна тайното прозорче на Алая с няма молба да го отърве от този подарък и да изтръгне тайните му. Голата беше призрак от страшните приказки за невръстни деца. Не бе и подозирал, че някога ще се срещне с подобно същество. А за да общува с този тук, трябваше да се извиси над състраданието… и не вярваше, че би успял да го стори. Дънкан… Дънкан… Къде бе Айдахо сред тази скроена по мярка плът? Даже не плът… саван в телесна форма! Айдахо лежеше мъртъв навеки в една аракийнска пещера. От металните очи надничаше неговият призрак. Две същества стояха рамо до рамо в тази нежива плът. Едното беше заплаха, чиято сила и същност се криеха зад неповторимо було.

Пол притвори очи и остави старите видения да се процедят в съзнанието му. Усещаше как призраците на любовта и омразата избликват сякаш от бурно море, където нито една скала не се подава над вълните на хаоса. Нийде не срещаше местенце, от което да обгърне с поглед стихията.

Защо никое видение не ми разкри нов Дънкан Айдахо? — запита се той. — Какво крие Времето от един пророк? Други пророци, разбира се.

Пол отвори очи и попита:

— Хейт, имаш ли ясновидска дарба?

— Не, господарю.

Гласът беше искрен. Естествено, голата можеше и да не знае, че притежава подобна дарба. Но това би спъвало дейността му като ментат. Какъв бе тайният замисъл?