Месията на Дюна [Dune Messiah - bg]

Ирулан застина съвършено неподвижно.

— Знам политическите аргументи — продължи Пол. — Тревожат ме другите, човешките доводи. Мисля, че ако височайшата съпруга не бе обвързана с обетите на Бене Гесерит, ако не я тласкаше стремежът към лична власт, решението ми щеше да е съвсем друго. Но при сегашното положение отхвърлям плана.

Ирулан въздъхна дълбоко, треперливо. Сядайки отново, Пол си помисли, че никога не я е виждал да се владее толкова зле. Приведе се към нея и прошепна:

— Искрено съжалявам, Ирулан.

В очите й припламна нескрита ярост. Тя вирна брадичка и изсъска:

— Не ми трябва твоето съжаление! — И като се завъртя към Стилгар, запита: — Има ли още нещо срочно и застрашително?

Без да откъсва поглед от Пол, Стилгар отговори:

— Още един въпрос, господарю. Сдружението отново предлага да открие официално представителство тук, на Аракис.

— Искат да пратят някоя космическа твар? — запита Корба; гласът му трепереше от фанатична омраза.

— Вероятно — каза Стилгар.

— Въпросът трябва да се обсъди крайно предпазливо, гос’дарю — предупреди Корба. — Съветът на наибите може да се раздразни от присъствието на истински сдруженец тук, на Аракис. Тия чудовища оскверняват и земята под нозете си.

— Те живеят в цистерни и не стъпват по земята — отвърна Пол, без да крие раздразнението в гласа си.

— Наибите могат и сами да се заемат с въпроса, гос’дарю — настоя Корба.

Пол го изгледа свирепо.

— В края на краищата, те са свободни, гос’дарю. Добре помним как Сдружението водеше насам нашите потисници. Не сме забравили с какъв шантаж изкопчваха от нас подправката като откуп, за да не разкрият тайните ни на враговете. Изстискваха всяка…

— Стига! — кресна Пол. — Да не мислиш, че аз съм забравил?

Сякаш събуден от сън и едва сега осъзнал какво си позволява да говори, Корба избъбри нещо неясно, после добави:

— Прости ми, гос’дарю. Не исках да намеквам, че не си от свободните. Не исках…

— Ще изпратят щурман — каза Пол. — А щурманът едва ли би дошъл тук, ако подозира някаква опасност.

С пресъхнало от внезапен страх гърло, Ирулан едва изрече:

— Значи ти… си видял как щурманът идва тук?

— Разбира се, че не съм видял щурмана — присмехулно я имитира Пол. — Но мога да видя къде е бил и къде се кани да отиде. Нека пратят щурман. Може да ми свърши работа.

— Волята ти е закон — каза Стилгар.

А Ирулан прикри с длан усмивката си и помисли: Значи е вярно. Нашият император не може да види щурмана. Двамата са слепи един за друг. Съзаклятието остава в тайна.