Живи разкази (чути и записани в кръчма)

След проверката ме покани шефът на образованието, да ме осведомял за резултатите. Дъщеря ми, чудна работа, въпреки лошата дисциплина, въпреки, че нито едно домашно не е написала, въпреки че я заловиха с царските пищови, оная „самарянка“, даскалицата, да вземе да й пише шест. А оня мазньо, шефът на образованието, като ми зачупил пръстчета и като ми каканиже: „Вие ни подведохте с жалбата си, голата истина, неудобно е някак, госпожо, да ви кажа, но голата истина е, че проверката установи: вашата жалба е абсолютно неоснователна и вашата…“ Усмихнах му се предразполагащо, насърчително и му казах: „Почакайте, щом държите на голата истина, ето ви я!“ И смъкнах полата и блузата. Под тях бях по нищо. „Ето, това е голата истина, възползвайте се от нея и направете, каквото трябва“, тоест каквото искам АЗ. Ето така успях с голата истина — като една истинска ефирна дама с рентгенови очи. Жалко, че не съм една от тях, от ефирните, нямам техните пари, тяхната власт, но веднъж включа ли се сред тях, като орел ще забия нокти, като булдог ще захапя, и пускане няма, няма! Искам да съм една от тях, от тези с парите, които вчера бяха на власт, които са днес на власт и които утре, независимо от всичко, ще бъдат на власт. Ето, това е голата истина! И добре че успявам, да я внуша на детето. Иначе какво го чака?! Учителска диплома, мизерна учителска заплата! Това пари ли са!? Това живот ли е!? За голата чест днес кой живее? АЗ не искам така! За себе си и за детето си не искам. За другите не знам! Да се спасяват поединично…