Живи разкази (чути и записани в кръчма)

ВТОРИЯТ ГУРБЕТ НА ДАНЧО

ИЛИ

ЗАЩО НИ ПРИЕМАТ В НАТО

И ОЩЕ:

ЗАЩО САЩ НЕ СЕ ОБВЪРЗВАТ С ИРАКСКИЯ ДЪЛГ КЪМ БЪЛГАРИЯ

Мина доста време, откакто Данчо се завърна от гурбет. За това време много нещо се изпи, по-малко се изяде. Черпеха го хората, няма грешка, пиеше сладко Данчо, пак без грешка, докато на кръчмарските обитатели, инцидентни и постоянни, им омръзнаха историите му за чужбината и един ден ДАНЧО КАМЪКА ОСТАНА ТРЕЗВЕН…

Толкова трезвен, колкото никога не е бил, с такова главоболие, с такъв махмурлук, не ти е работа. Търсеше Данчо пиене вкъщи, ама вълк пастърма суши ли, търсеше той пиене по съседите, но им беше омръзнал и не му дадоха, досвидя им се да почерпят баре’ една бира. А му се пие, косата му настръхнала, очите му кръвясали, носът му щръкнал и току души, души, търси алкохолец, също както граничен пес нарушител. Отиде нашенецът на кръчмата, а там кръчмарят не само че на вересия не му даде, ами му взе и ръчния часовник за стара вересия, че и се развика, навика Данча и се оказа, че часовникът не стига и че Данчо още има да дължи. А сега накъде? И краката инстинктивно сами поведоха Данчо, доведоха го до селския ракиджиски казан. Но там няма, никой няма, кой ракия да вари, на Данчо ракийчица да подаде. А вътре в ракиджийницата още топличко, явно предната вечер някой варил ракия, пък така ухае на ракийка, Данчо чак се просълзи от умиление. Затърси се той, но няма от скоросмъртницата, чак патокито си е прибрал човечеца. Е като няма — няма, Данчо току отхлупи казана, а вътре, оставен материла, за да не плесенясва бакъра, че като го лъхна аромата приятен, чак поприседна на задницата си. Няма накъде, огледа се нашенецът — няма никой, бръкна с ръка, извади шепа изварена ракиджийска каша, мирише приятно на ракия, близна я, пак я близна, поогледа се, па като нагъна кашата, сигурно кофа изяде, дорде не му се изду тумбака, не кандиса. Поуспокоен, Данчо излезе от ракиджийницата и закрачи към центъра на селото. Ама в изварена ракиджийска каша има градус — колкото коса по главата на дълъг плевенски шоумен, а няма ли градус, за Данчо няма радост! Не можа нашенецът да мине и сто крачки и го удари тежката приливна вълна на махмурлука, че на всичкото отгоре червата му зъкъркориха и нещо взе стомахът му да се надига към гърлото. Спря се Данчо — ни назад, ни напред. Поседя, помисли и се забърза към върбалака. Влезе той във върбалака, па приклекна и оттам се понесоха звуци: „Ъ-Ъ-Ъ… У-А-А… У-А-А!…“