Отмъщението на стоманения плъх
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на стоманения плъх». Краткое содержание книги:
Охо, а обстановката стана делова. Гранатите бяха прекрасен коктейл от затъмняващ съзнанието газ, дим и райски газ.
Ослепени, смеещи се, ругаещи, кашлящи войници се спъваха и падаха, раздадоха се няколко изстрела. Проправих си път през разстроените им редове, сеейки по пътя си още по-голяма паника. Стигнах главния вход, пуснах куфара си и го отворих. Кумулативните заряди имаха лепилна основа и веднага залепнаха за стоманата на вратата, когато ги поставих там.
Реактивният снаряд се вряза във вратата и парчетата разкъсаха палтото ми. Паднах на земята, извадих две димни гранати и ги хвърлих зад себе си. Точно когато димът започна да се разнася, забелязах отряд стрелящи войници, приближаващи се на бегом.
Още две бомби със заслепяващ газ много помогнаха. Сега, в същата тъмнина, както и всички останали, напипах капсулите и ги съединих с радиодетонатора.
Времето летеше прекалено бързо. Сега и зад вратата вдигнаха тревога и ще ме чакат. Но вече бях стигнал твърде далеч, за да се обръщам назад. Затворих куфара, пак опипом стиснах дръжката му, внимателно минах покрай стената и натиснах копчето на предавателя в джоба си. Зад гърба ми се разнесе взрив и дрънчене на метал. Надявам се, че във вратата бе пробита дупка.
Спъвайки се, се върнах към нея, промъквайки се през този хаос и обкръжаващата ме тъмнина.
Глава 10
Каквото и да казват, но дупка имаше, хубава дупка с проблясъци светлина от другата страна, когато димният облак започна да се промъква през нея. Там също имаше войници, съдейки по градушката от куршуми от стрелково оръжие, тропащи по вратите, с няколко случая на попадения в отвора. Зад мен се раздадоха вопли, тъй като бяха улучили някого. Тези глупаци стреляха един в друг, помагайки да се разпространи посятата от мен паника.
Държейки се настрани от линията на огъня зад вратата, хвърлих в отвора граната, след това още една, още и още… И когато димът тук се разнесе, а там достигна пределна гъстота, се промъкнах колкото може по-бързо и колкото може по-ниско. Това наистина звучеше отлично. Стенеха сирени, викаха войници, лаеше оръжие — шум от крайната суматоха. Хвърлих няколко гранати по вятъра, запокитвайки ги колкото може по-далеч, за да разширя покрития район, докато не останаха само половин дузина от тях. Тези ги запазих за някой възможен спешен случай, който вероятно щеше да възникне, и затова натъпках с тях джобовете на платото си.
Мината за ликвидиране на куфара, която включих, имаше петсекундна задръжка. Когато куфарът избухна, се хвърлих в противоположна страна. Промъквах се покрай стената, единственият ми ориентир в тази тъмнина, към караулното, което забелязах, когато за първи път изучавах вратите. Там бяха паркирани няколко коли, докато в същото време се молех да има оставена поне една.
Облакът се разреди, хвърлих напред още две гранати. В тъмнината чух звук на припалващ мотор. Забравяйки всяка предпазливост, се затичах. Някой се вряза в мен и падна тежко, но се задържах на крака и спъвайки се, продължих по-нататък. След това се препънах в края на тротоара и паднах, като се лиших от шапката си. Моторът ръмжеше все по-силно, а след това видях как точно зад края на димния облак се появи нисък фургон.
Той обръщаше, готов да тръгне напред по пътя, и аз хвърлих колкото може по-далеч две от останалите четири гранати. Шофьорът натисна спирачките, когато пред колата израснаха гъбообразни облаци, а след това аз се озовах до вратата и рязко я отворих.
Той беше облечен в бяло като готвач, с боне и всичко останало. Протегнах ръка и го извлякох навън, като му подарих бърз ритник по увисналата челюст с десния си крак, докато слизаше. После заех мястото на шофьора и превключих на първа скорост и хвърлих масата на колата напред колкото може по-бързо, давайки на вратата сама да се затвори от внезапното ускорение. Измъквайки се от дима, видях, че вече беше станало светло. Отлично направено, поздравих се аз, а след това намалих скоростта, за да не привличам вниманието. Към мен по улицата тичаха войници и навеждайки се колкото може по-ниско, започнах да свалям сивата си брада. Сега му е времето да се върна отново към ролята си на Васко.
Изведнъж усетих силна рязка болка в главата и паднах, крещейки от болка, издърпвайки волана. Фургонът се понесе към взвода войници, които моментално се пръснаха на всички страни. Нещо мръдна зад гърба ми и се отдръпнах настрани, така че вторият удар попадна в рамото ми и едва го усетих през дрехите. От задната част на фургона се бе подала облечена в бяло ръка, стискаща тежък котел. Силно завъртях кормилото и ръката изчезна от полезрението ми, когато собственикът й падна. В бързината забравих, че във фургона можеше да има и други хора.