Нулева зона
- Автор: Франке Герберт Ф.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Капонова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Нулева зона». Краткое содержание книги:
В същност въпросът беше да се издигне нивото на информация — но тогава още не знаехме това. Спойката между двете нива бе градът.
Висши изчисления, симулации, модели… от един определен момент нататък те заместваха реалността и бъдещето. Нищо не караше хората вече да изчакват събитията, реакцията идваше предварително; явяваха се факти, които се проверяваха, оценяваха, запаметяваха; въз основа на тях машините вземаха решения и правеха заключения. Реалният обект ставаше излишен, електронната схема го отразяваше, растерирането бе много фино, идентичността — постижима.
Вечерта седяха заедно и се съвещаваха. Войниците се бяха разположили малко встрани; играеха карти, слушаха унасящата музика по радиото, спяха — създаваше се впечатление, че броят им беше намалял.
Павел, Дан и другите членове на спецгрупата бяха предприели много разузнавателни акции и сега обменяха опит. В основата си резултатите бяха еднакви: хора, заети с единствената мисъл за всевъзможни удоволствия.
— Докато се занимаваме с тях, няма да проумеем системата, която действува в този град.
— Все още опипваме повърхността.
— Трябва да има начин да се навлезе по-дълбоко, да се стигне до същността.
— Би трябвало да се проникне зад стените, да се проследи къде водят проводниците. Трябва да има нещо като мозък, който да контролира всичко.
— Аз се опитах да отделя една плочка от стената — каза Йозеф, — но тъкмо бях пуснал циркуляра, когато чух свистене от газ — обичайния начин да ни се пречи при изследванията. Този път обаче бях с газовата маска. Не ми помогна много. Може би трябваше да опитам с предпазния костюм и кислородния апарат. Газът премина през филтъра и подействува, макар и малко по-бавно, отколкото когато си съвсем незащитен.
— И какво стона?
— Разказвай!
— Няма да ми се смеете. — Йозеф се поколеба още малко. — Може би съм имал халюцинации… Паднах, не можех да се движа, но през маската видях, че някой идва насреща ми.
— Е, и?
— Две същества. Изглеждаха като… маймуни. Маймуни в дрехи — тъмни комбинезони. Единият ми смъкна маската. Вдигнаха ме… после не помня нищо.
— Може би наистина си сънувал! Смятах, че роботите са по-съвършени.
— Струва ми се, че около нас витае опасност… досега може би сме имали щастие, че не сме се сблъскали още с нея.
— Тук навярно има някаква хитрост. Трябва само да я открием!
— Но как?
— Аз също изживях нещо забележително, то може би ще ни даде някаква насока — каза Дан. — Досега сме опитали всички възможни трикове, за да получим информация за управлението на системата, за начина на живот на местните обитатели, за историята и състоянието на града. Днес открих по-пряк път. По една случайност попаднах на уред, който отговаря на всякакви въпроси — един вид знаеща кутия. Аз зададох въпросите си. Най-напред за историята на града.
— И получи ли отговор?
— Не веднага. Първо ми се стори, че увърта. Вместо отговор дойде контравъпрос: „За отговор на този въпрос е необходимо повече време. Не може ли междувременно да отговорим на друг въпрос?“ Попитах за произхода на жителите, тъй като тук няма семейства, деца, училища. Отново не получих отговор и отново трябваше да задам друг въпрос. Попитах за управляващата инстанция.
— И какво? — Върху лицата на останалите личеше напрежение.
— Изведнъж на екрана се появи едно лице — беше шок за мене, тъй като този, който ме гледаше оттам както жив… бях самият аз.
— Може би отражение?
— Не. Другият каза, и кълна се, с моя глас: „Имате право да получите отговор на всички въпроси, които задавате. Но вашите са толкова трудни, че не може да се отговори с няколко изречения. А и възможният отговор има връзка с редица положения, с които вие не сте запознат. Достъпът до тази информация, разбира се, е свободен за вас и ние сме готови да ви посредничим — това би означавало също, че ще се наложи да ви откъснем от вашата среда. Ще се откажете ли от отговорите, или държите на тях?“