Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
Топът отново излая и облаче дим се изви над подветрената страна. Британският флаг се вееше на кърмата, Лъвът и Драконът — на върха на бизан-мачтата. Онези на брега, които бяха спечелили облога, мощно приветстваха появата на кораба, защото огромни суми бяха разигравани за това чий кораб ще стигне пръв в родината и ще се върне обратно.
— Мистър Макей! — извика Струан, но боцманът вече бързаше, него с двойния далекоглед към него с двойния далекоглед.
— Три дена по-рано от уречения срок, сър — каза боцман Макей с беззъба усмивка. — Ох, леле, вижте го само как лети. Ще струва на Брок барел сребро. — Той се завтече към вътрешността на острова.
Корабът „Тъндър клауд“ наближи, измъквайки се от канала, и сега, ясно различим, се движеше по вятъра и набираше скорост.
Струан поднесе късия двоен далекоглед към очите си и го фокусира върху кодовите флагчета, които търсеше. Те съобщаваха:
„Кризата не е решена. Нов договор с Отоманската империя срещу Франция. Говори се за война.“
После Струан внимателно огледа кораба: боята бе добра, такелажът — опънат, топовете — на място. Но в единия ъгъл на фор-бомбрамстенга имаше малка черна кръпка — кодов знак, който се използваше само в извънредни случаи и означаваше: „На борда има важни донесения.“
Той свали бинокъла и го предложи на Купър.
— Ако искаш, можеш да го ползваш.
— Благодаря.
— Нарича се бинокуляр или бинокъл. Две очи. Фокусира се с централния винт — обясни Струан. — Специална поръчка.
Купър погледна през него и видя кодовите флагчета. Знаеше, че всеки във флота се опитваше да разгадае посланието им и че всички компании жертваха много време и пари в опита си да разшифроват кода на „Ноубъл хаус“. Бинокълът бе по-мощен от далекогледа.
— Откъде бих могъл да се сдобия с един грос такива?
— Сто гвинеи на парче. Една година за доставяне.
Ако ти харесва, помисли с горчивина Купър, защото познаваше този тон.
— Сделката е сключена.
Бяха издигнати нови кодови флагчета и Купър върна бинокъла. Второто послание се състоеше от една — единствена дума: „Зенит“, код вътре в главния код.
— Ако бях на твое място — обърна се Струан към Купър, — щях да разтоваря памука от този сезон. Незабавно.
— Защо?
Струан сви рамене.
— Просто се опитвам да ти услужа. Ще ме извиниш ли?
Купър го гледаше, като тръгна да пресрещне Роб, който се приближаваше заедно с боцмана. Какво ли съобщават проклетите флагчета, запита се той. И какво искаше да каже за нашия памук? И защо, дявол го взел, пощенският кораб още не е пристигнал?
Ето такива неща правеха търговията толкова вълнуваща. Купуваш и продаваш на някакъв пазар със срок след четири месеца, а знаеш състоянието на пазара отпреди четири месеца. Само едва грешка, и ще видиш как изглежда затворът за длъжници отвътре. Пресметнатият риск, който може да донесе успех, след който да се оттеглиш и никога повече да не видиш Ориента. Стомахът му се сви от внезапна болка. Болката, причинена от Ориента, която винаги носеше в себе си — както и повечето от тях — и бе начин на живот. Беше ли това дружески намек от тай-пана или пресметнат номер?
Капитан Глесинг, придружаван от Хорацио, със завист съзерцаваше „Тъндър клауд“. Също и с нетърпение. Това беше плячка, която си струваше да спечелиш и като кораб, който пръв тази година бе извършил пътуване от Англия и от Калкута, трюмовете му сигурно бяха натъпкани с опиум. Глесинг се запита какво ли означават флагчетата. И защо на фор — бомбрамстенга имаше черна кръпка.
— Прекрасен кораб — каза Хорацио.
— Да, такъв е.
— Въпреки че е пиратски? — запита иронично Хорацио.
— Собствениците и товарът го правят пиратски. Корабът си е кораб, а този е един от най-великолепните, които някога са служили на човека — отговори хладно Глесинг, защото шегата на Хорацио нему допадна. — Когато говорим за красота — каза той, като се опитваше да не се издава, — имате ли нещо против вие и мис Синклер да вечеряте с мен тази вечер. Ще ми бъде приятно да ви разведа из моя кораб.
— Много мило от ваша страна, Джордж. С удоволствие. И ми се струва, че ще достави удоволствие на Мери. Тя никога преди не е била на фрегата.