Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— Вината е моя, не негова — произнесе тя със сух глас. — Той не е направил нищо, което аз да не съм искала.
— Как можеш да кажеш такова нещо? — Жан сви юмруци и сложи ръце на кръста.
— Защото е истина.
— Невъзможно. Той те е прелъстил, омаял те е с лъжи.
Тя отметна косата си, движението й беше и знак за отрицание:
— Не. Аз поисках това от него.
— Като проститутка? Никога. Искаш да го предпазиш, но няма смисъл.
Жан понечи да се втурне покрай брат си. Гастон, с мрачно лице, скочи на крака.
— Не се нуждая от защитници. — Гласът на Рене звучеше метално, докато той се повдигна на едно коляно. Когато погледна Бретон, погледът му беше спокоен, предизвикателен и без страх. — Ще дам на всеки от вас или на всички удовлетворение, ако поискате, но първо бихте могли да се попитате кое е тласнало Сирен към тази постъпка.
Жан изплю груб епитет, втурвайки се край брат си. Ръката на Пиер изхвръкна и той го хвана за ризата.
— Чакай — каза той с опасни нотки в гласа. — Льомоние има право. Да чуем Сирен.
Дъждът се чуваше силно във внезапната тишина. Сърцето на Сирен подскачаше лудо. Тя навлажни устни:
— Исках свобода. Омръзна ми да бъда наблюдавана и пазена като някаква ценност.
— Ти си ценност с голяма стойност — каза грубо Пиер.
— Аз съм човек. Искам да влизам и излизам без винаги до мен да стои пазач. Искам да правя каквото пожелая и когато пожелая. Искам да бъда свободна!
— Не знаеш какво говориш. — По-възрастният Бретон направи бърз жест с ръка. Беше груба, мазолеста ръка. — Жените трябва да бъдат пазени.
— Защо? За да се осигури чистотата и верността им? Има разлика между пазене и затворничество.
Пиер я загледа със смръщени вежди.
— Никога не сме искали да те затваряме, или да те направим нещастна.
Сирен стисна ръце върху кожената завивка.
— Не съм била нещастна, но постоянното наблюдение ме вбесяваше. Опитвах се да ви кажа, но вие никога не слушахте.
— И реши, че това е начинът да се сложи край?
— Как другояче? Повече няма да има нужда от пазач!
— Така ли си мислиш?
— Защо? Жените, които не са девствени се движат по улиците сами през деня и през нощта.
— Искаш да станеш проститутка? — Тонът на по-възрастния мъж беше заплашително тих.
— Разбира се, че не! Но такива жени ходят без пазачи, просто защото знаят, че няма какво да губят.
— Очакваше да ти позволим сега да ходиш по улиците без придружител, когато си поискаш?
— Защо не?
— Но ти не искаш да станеш проститутка?
— Казах, че не!
— Кой ще те спаси от вълците, когато надушат, че си познала мъж? Кой ще те спаси да не станеш тяхна плячка, тяхна проститутка?
В кафявите й очи блеснаха гняв и унижение. Никога никой не й беше казвал такова нещо, и особено Пиер Бретон. Все пак тя не показа колко я е засегнал. Вдигна глава и произнесе отчетливо:
— Ще се пазя сама. Нося ножа, който ти ми даде и съм запомнила как да го използвам.
— Нужно е повече от това. Ти си твърде апетитно парче, за да ти позволя да се движиш сама.
Внезапно Рене, който внимателно слушаше, се обади:
— Аз ще бъда нейният покровител.
Жан изръмжа и се приготви да се спусне напред, но Пиер го спря с повелителен жест. Сирен се обърна и погледна Рене с изненада в очите.
— Няма нужда — прошепна тя тихо. — Този скандал не те засяга.
— Остави го да говори — каза Пиер, въпреки че нещо като мъка проблесна на лицето му.
Рене се изправи на крака и открито погледна другите мъже.
— Бъркате, не правя това нито от страх, нито от благодарност. През изминалите няколко дни открих, че силно съм се привързал към Сирен. Какво е тя за вас, или вие за нея — не знам, но това мога да ви обещая. Нищо лошо няма да й се случи заради мен, нито ще бъде позволено на някого да я засегне, докато е под мое покровителство.
Сирен, слушайки в изумление, се опита да възрази.
— Ще млъкнеш ли? Не се нуждая от помощта ти.
— Под ваше покровителство — повтори Пиер. — И каква ще ви бъде тях?
— Това засяга нас двамата.
Жан тихо изстена.
— Любовница, значи. А може би покровителството няма да продължи повече от нощ две?
— Вярвам, че ще бъде по-дълго. Мислех, дори се надявах, че ще продължи поне докато трае следващата ви експедиция за среща с англичаните.
Жан изруга, Гастон повтори след баща си с бледо лице. Пиер остана спокоен, но очите му се присвиха:
— Надявам се, че ще обясните.
— Простете резкостта ми — каза Рене, навеждайки глава в мълчаливо съгласие. — Разбрах за индигото скоро след като го качихте на борда. Не беше трудно да се досетя, тъй като преди Жан да си измие ръцете, под ноктите му имаше доста синилка. Лежах и си мислех за приключенията, които предприемате и печалбата, която ще направите и открих у себе си голямо желание да ви придружа в това начинание.