Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Беше почти неволно, това леко, канещо повдигане на устните й. Той не се нуждаеше от повече и наведе своите устни към нейните.
Топла, устата му беше топла в хладината на нощта, докосването беше невероятно нежно и все пак изпрати тръпка по нервите й, която тя усети дълбоко в тялото си. Дъхът заседна в гърлото й и тя позволи на устните си да се прилепят до неговите, обладана изцяло от усещането, когато натискът се усили. Устните му леко се разтвориха и тя усети върха на езика му в деликатна игра. Остави се сляпо да я води, възбудена от сладостта, леката грапавина, прокрадващото се проникване, докато вътре в нея покълваше странно вълнение.
Удоволствието й щеше да е още по-голямо, ако не бяха мъжете от другата страна на завесата. Докосна я съжаление, че не може да се намери време и място без тяхното присъствие, после то изчезна.
Бързо, трябваше да бързат, преди другите да са се събудили и да ги прекъснат. Тази мисъл пулсираше в мозъка на Сирен, но Рене като че ли не усещаше такава напрегната необходимост да бърза. Той опита нежната линия на устните й и прокара върха на езика си по зъбите й, докосна ъгълчетата на устата и проследи чувственото очертание. Целуна брадичката й и опита соления дъх на клепачите, проследи обърканите извивки на ухото. Толкова омайващ беше огънят на влажното му докосване, че тя едва ли разбра кога е развързал връзката на тънката й избеляла нощница, кога е смъкнал ръкава й от рамото и сложил ръката си върху едната й нежно изпъкнала гърда. Тя издаде беззвучна въздишка и дишането й се ускори, докато той прокарваше влажна огнена пътека по извивката на шията й и надолу към ключицата. Той смъкна нощницата надолу и дъхът му премина върху напрегнатото, нежно връхче на гръдта й, карайки я да се стяга, преди да я вземе в горещото привличане на устата си.
Желанието нахлу в нея, закръжа във вените, нагорещи кожата й и се намести с болезнена уязвимост в долната част на тялото й. Лек вик се надигна в гърлото й и тя една го потисна. Връхлетя я паника. Това беше нещо магическо, нещо разрушително! Може би именно заради него дори вдовиците се омъжваха отново. Не е била права да си мисли, че то може да се използва толкова лесно. Искаше да спре това, да върне нещата както си бяха преди, но осъзнаваше в някакво кътче на съзнанието си, че вече е твърде късно. Твърде късно…
Силата на волята я беше напуснала. Тя покри с ръце гърба на Рене, избягвайки превръзката и беше изумена от играта на мускулите под кожата му и изгарянето на устните му във вдлъбнатината между гърдите й. Премести се, позволявайки му да смъкне дрехата още и да проследи смъкването нежно с уста и език.
О, той познаваше извивките и падините на женското тяло, знаеше нежното и търпеливо внимание, което беше нужно, за да се възпламенят. Беше нежен завоевател, носеше възхищение и радост. Сирен лежеше пулсираща и завладяна от омайните вълни на удоволствието. Завладяна от великолепието му и чудото на това, което ставаше, тя се движеше в пълно отдаване, в което имаше и тръпка на тревога. Безсилна в прегръдките на екстаза, тя се измъчваше от тихите звуци, напрегнатото дишане, мекото шумолене на постелката и чувството за отлитащото време. И все пак не можеше да отрече вихрения натиск, който се надигаше в нея, неотложната нужда, която се бе притаила и чакаше.
Яркият възторг нахлу така стремително и внезапно в нея, че тя се изви с вик в гърлото, а ръцете й се вкопчиха в раменете му. Той бързо събу панталона и се отпусна между бедрата й. Навлизането му — горещо и продължително — донесе мигновена, изгаряща болка, която премина, като по чудо, когато той притисна по-дълбоко. Въздишката й на облекчение и на сияйна радост облъхна рамото му.
Той се движеше над нея с премерена сила и тя се притисна към него, повдигайки се да посрещне бурята на неговата нужда, толкова дълго отричана, така доблестно сдържана и я обвърза със своята собствена. Заедно в тъмнината, споявани и разделяни, те се напрягаха да посрещнат неописуемото великолепие, което очакваха. То гореше около тях — светлина, която съзижда или разрушава, покорява или предлага редкия дар на милостта и толкова блестяща, че само времето можеше да разкрие разликата.
5.
Към сутринта лодката започна да се люлее на опънатите въжета. Ниско над главите изтрещя гръмотевица. Вятърът свиреше над покрива, удряйки в ъглите. Сирен се събуди изведнъж. Дълго се вглежда в тъмнината, без да може да се ориентира.
Рене лежеше зад нея и стройното му тяло я обгръщаше. Ръката му бе отпусната върху гърдите й. Тя чувстваше изпъкналите мускули на краката му и грапавината на космите до голото си тяло. Приятната му топлина я обгръщаше под завивката, въпреки че въздухът беше хладен.