Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Трябваше да я види, да се наслади на красотата й. Той вдигна Джудит от ваната и я уви в приготвената хавлия. Тя не се съпротивляваше. Не говореше, защото разбираше, че думите само ще разрушат прекрасната магия.
Гевин беше толкова мил с нея. Той приседна на пейката пред камината и я взе като дете между коленете си. Тя не се засрами от голотата си, макар че той беше напълно облечен. Дали пък не беше сън?
Гевин попи водните капчици е кърпата и Джудит неволно се засмя на несръчното му усърдие.
— Обърни се! — заповяда той.
Джудит се подчини. Той прокара ръка по продължение на гръбнака й и тя потръпна от докосването му. Галещите му пръсти казваха много повече от всички думи на света.
— Красива си — прошепна задавено той и сключи ръце около хълбоците й.
Когато притисна устни в меката свивка на лакътя й, Джудит спря да диша. Ръцете му си играеха с гърдите й. Тя се облегна на него и затвори очи. Желанието пулсираше в утробата й.
Когато беше повярвала, че ще полудее от възбуда, той най-после я вдигна и я отнесе на леглото. Свали дрехите си само за секунди и се изтегна до нея. Джудит го привлече към себе си и потърси устните му. Ръцете й го милваха жадно и от устата му се изтръгваха тихи, сладостни стонове. Джудит го погледна страхливо, но в очите му нямаше подигравка. Само желание да отговори на страстта й.
Ръцете й се плъзнаха по-надолу и намериха, каквото търсеха. Възбудата им беше толкова силна, че само след няколко мига и двамата стигнаха до върха на насладата.
На следващата сутрин Джудит се събуди рано и с доволна въздишка се протегна като котка. Ръката й се плъзна към съседната възглавница и изведнъж застина. Мястото до нея беше празно.
Тя отвори широко очи и огледа стаята. Гевин го нямаше. Слънчевата светлина нахлуваше безпрепятствено през отворените прозорци. Първата й мисъл беше да скочи от леглото и да изтича навън. Ала топлата постеля и споменът за нощта я задържаха под завивките. Тя притисна лице във възглавницата, на която беше лежала главата на Гевин.
Тихо чукане на вратата накара сърцето й да забие в очакване. За нейно разочарование в стаята влезе Джоан.
— Будна ли сте вече, господарке? — попита камериерката с многозначителна усмивка.
Джудит не отговори и продължи да лежи неподвижно.
— Лорд Гевин стана рано и заповяда да му излъскат бронята.
— Каква броня? — Джудит се изправи като свещ в леглото си.
— Искал да вземе участие в турнира. И аз не знам защо. Той е младоженец и няма защо да се напряга.
Джудит се отпусна отново във възглавниците. Тя знаеше защо Гевин се е решил на тази стъпка. Сигурно и той като нея се чувстваше превъзходно, духът му беше бодър и в турнира можеше да вложи всички сили, които го окриляваха. Тя отметна завивката и стана.
— Искам да се облека. Вече е късно. Мислиш ли, че ще успея да стигна до арената?
Джоан се засмя весело.
— Разбира се, господарке! Не се тревожете.
Джудит облече роклята от тъмносиньо кадифе и нетърпеливо приглади бялата копринена фуста. Талията й беше пристегната с колан от мека кожа, украсен с перли.
Джоан изчетка косата й и я прибра в мрежичка от копринени конци, обшита с перли.
— Да вървим! — нареди нетърпеливо Джудит.
Успя да стигне навреме и зае мястото си в ложата на Аскот. Сърцето й беше пълно с противоречиви чувства. Нима последната нощ беше само сън? Спомни си горещите му прегръдки и потръпна. Гевин беше толкова нежен с нея. Може би все пак изпитваше по-дълбоки чувства към жена си…
Денят блестеше в пролетно великолепие. Може би съм глупачка, но ще се опитам да направя най-доброто от този брак, каза си решително тя.
Джудит изпъна гордо крехките си рамене и се надигна, за да огледа по-добре арената. Искаше да види Гевин, но там цареше страшна блъсканица.
Без да съзнава какво прави, тя стана от мястото си и пристъпи към оградата. Нищо не я интересуваше. Търсеше само Гевин. Най-после го видя.
Той беше внушителен мъж, а в бронята изглеждаше още по-величествен. Тъкмо възсядаше едрия си боен жребец, покрит с копринено наметало, на което бяха извезани златни леопарди. Сбруята на животното беше от зелена кожа.
Гевин се метна на седлото с такава лекота, сякаш не носеше тежката броня и оръжието си. Джудит проследи с учудване как пажът му подаде шлема, щита и накрая копието.
Сърцето й биеше до пръсване. Състезанието беше много опасно и тя го знаеше. Когато Гевин спокойно обърна коня си към бойната арена, тя потрепери от страх. Главата му беше сведена, копието — насочено към противника.