Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Уолтър беше обиден както никога в живота си. Рейвдаун нямаше право да се отнася така с него. В думите му имаше много истина, но Уолтър беше сигурен в себе си. Ако баща му беше починал толкова рано, и той като Гевин щеше да управлява самостоятелно земите си и да се справи не по-зле от него. Какво беше виновен той, че баща му е жив и здрав?
В душата му покълнаха злобни мисли. Колкото по-дълго наблюдаваше гордите флагове на семейство Аскот с трите леопарда, толкова повече нарастваше ожесточението му срещу този нахален клан.
Гневът му вдъхна необходимия кураж. Трябваше да отиде под балдахина на Аскотови. Трябваше да говори с Джудит, да поседи до нея. Имаше право на това!
ОСМА ГЛАВА
Джудит тресна толкова силно вратата на покоите си, че в къщата отекна глухо ехо.
Най-после първият й ден като омъжена жена свърши! Най-лошият ден в живота й.
Тя беше принудена да седи сама сред роднините му. Само един мъж се държа с нея като истински кавалер. Уолтър Демари. Той седна до нея и й обясни подробно организацията на турнира. Вниманието му й хареса.
Изведнъж се появи Гевин и й заповяда да тръгне с него. Джудит го послуша само защото не искаше да му прави сцена на публично място.
Двамата влязоха в шатрата на Рейн и там тя му каза недвусмислено мнението си за невъзможното му поведение. Изпита дълбоко удовлетворение, когато за първи път го видя да губи ума и дума.
Майлс се появи внезапно и я придружи обратно до балдахина на семейство Аскот. По-късно тя видя Гевин под ръка с Лилиан и улови триумфалния поглед на съперницата си.
Вечерята й се стори безкрайна. През цялото време трябваше да седи редом с Гевин и да се държи прилично. Когато един от музикантите възпя красотата й, тя го дари с ослепителна усмивка, макар че сърцето й беше студено като камък и тежеше в гърдите и.
После разчистиха масите и започнаха танците. Джудит танцува само веднъж с Гевин. След това той посвети вниманието си на други дами и я остави в ръцете на дръзките кавалери.
Най-после можеше да се върне в стаята си.
— Искам да се окъпя — каза тя на Джоан. Трябваше да я измъкне от прегръдките на един тъмнокос младеж, за да изпълни нарежданията й. — Донеси ваната и гореща вода. Дано успея да измия мръсотията от деня — въздъхна уморено тя.
Джудит нямаше представа, че през целия ден Гевин е следил всяко нейно движение. Той я измъкна от Уолтър Демари, защото беше разбрал какво замисля този мъж. Тя беше твърде невинна, за да проумее, че с естественото си поведение само изкушава мъжете.
Той видя как Джудит се изкачи по стълбата и разбра желанието й да се оттегли. Тъкмо танцуваше с една дебела жена, която висеше на врата му като удавница.
Минаха още два танца, но Джудит не се върна. Тогава и Гевин напусна празненството и се качи в покоите й. Когато отвори вратата, намери жена си потопена до шията във вана с гореща вода. Косата й висеше като златен сноп. Лицето й беше зачервено.
При вида й Гевин спря да диша. Тази малка вещица не преставаше да го дразни и се противопоставяше упорито на волята му. И в същото време властно го привличаше. Полулегнала във ваната, тя беше същинско олицетворение на невинността.
Изведнъж мъжът осъзна, че именно това е, което го привлича в нея. Точно такава я искаше. Какво го беше грижа, че тя го мрази? Тя беше негова, само негова. Сърцето му заби като лудо и той затвори тихо вратата.
Джудит не го видя, защото лежеше със затворени очи. Чу само шума на затварящата се врата и попита уморено:
— Ти ли си, Джоан?
Тъй като не получи отговор, тя отвори стреснато очи. Разгада правилно изражението на Гевин и се ядоса, че пулсът й се ускори.
— Остави ме сама! — проговори с мъка тя.
Без да отговори, Гевин се приближи до ваната. Ръката му се протегна и улови брадичката й. Джудит поиска да се изплъзне, но той беше по-силен. Устата му завладя устните й. Отначало грубо и брутално, после нежно и търпеливо. Ръката му се отпусна.
Джудит забеляза, че съпротивата й отслабва. Така ставаше винаги когато той проявеше нежност към нея. Гевин я пусна и погледна дълбоко в златните очи, които светеха с мек блясък. Омразата беше забравена. Телата им говореха на свой собствен език.
Гевин коленичи до ваната и ръката му помилва тила й. Устните му отново намериха нейните, докато пръстите му нежно изследваха шията й.
Кожата й беше мокра и топла и засилваше страстта му. Той искаше да я има, но още повече искаше да удължи удоволствието. Великолепното й тяло ухаеше на рози.