Наследство [Legacy - bg]

— Вярно е. Когато децата на Дар и Омба бяха малки, смяната на лагера си беше истинско изпитание. Все гледах да съм на патрул по това време — призна той.

Фаун въздъхна несигурно и продължи:

— Вече е средата на лятото. Трябва да събираме храна и да я консервираме. Да се готвим за студеното време.

— Повярвай ми, дори и в този момент към Беърсфорд пътува солиден поток от плънкини. И аз съм изпълнявал такива задачи като момче, преди да ме вземат в патрула. Въпреки че в този сезон е по-лесно да закараш хората при храната, отколкото обратното.

— Само плънкини ли?

— Скоро ще има плодове и ядки. Повечето прасета изяждаме тук. По едно на шатра за сезон. Тук сме четири шатри, така че ще има четири печени прасета. Риба, пуйки и разбира се — дивеч от сушата. Като момче и аз ходех на лов, а и сега ходя, между патрулите. Утре ще ти покажа как функционира складът.

Фаун го погледна и прехапа устна.

— Даг, а какъв ни е планът? — Малката й ръка докосна шината му. — Какво ще стане, като заминеш на патрул? Защото Мари, Рази и Ютау, всички, които познавам, ще заминат с теб.

Нямаше нужда от усет, за да долови притеснението й.

— Предполагам, че дотогава ще си опознала Сари, Катагус и дъщерята на Мари. Катагус е чичо на Сари, от фамилията Отер, ако не си разбрала. Планът ми е да седим спокойно, докато хората свикнат с теб. Постепенно ще стане. Както свикнаха с двамата съпрузи на Сари.

И все пак… когато патрулът потеглеше, всеки можеше да е сигурен, че за близките му се полагат грижи от семействата им, от бойните другари и цялата общност. Даг винаги бе приемал това за непоклатима основа. Но сега имаше чувството, че стои върху пропукан лед.

— Може да пропусна следващия патрул и да си взема неизползваните почивки — продължи той с привидно спокоен тон. — Тук има достатъчно работа. Понякога помагам на Омба в обучението на конете. Да свикват с тежък мъж. Защото повечето й чираци са момичета.

Фаун не беше убедена.

— Дали дотогава Дар и майка ти ще ти проговорят?

— Следващият ход е техен. Дар не одобрява този брак, но не обича спорове. Ще го остави да отмине, ако не го натиснат. Мама… беше предупредена. Тя винаги е намирала начин да ме вбеси, както и обратното най-вероятно, но не е глупава. Тя е последният човек, който ще свика лагерния съвет, за да й обясни какво да прави. Ще се опита да запази проблема в семейството. Нека просто да оставим времето да свърши работата и да не създаваме неприятности.

Тя се поотпусна, но в дъха й все още оставаше черно петно, примесено с блясъка на възстановяващото се тяло. Даг предполагаше, че напрежението в нея се натрупва. Често бе виждал как носталгията сломява млади патрулни в много по-леки ситуации от Фаун. Реши, че трябва да й измисли някаква позната задача за утре. За да е колкото се може по-заета, докато не се успокои.

Междувременно задачата в шатрата ставаше все по-позната, но не по-малко пленителна. „Да си доставяме удоволствие“. Той потърси устните й и отвори усета си за цялата й същност, светла и тъмна.