Наследство [Legacy - bg]

— Много ти благодаря, Соун, но не мога да я приема.

— Не всички се включиха — каза ядосано Дирла. — Но поне проклетият съвет няма нищо общо с това.

Даг беше трогнат и засрамен.

— Деца, не мога…

— Феърболт даде три златни тризъбеца — прекъсна го Соун. — И ни каза да не го издаваме на Масапе.

— А Масапе пусна десет сребърни миди — добави Дирла — и ни заплаши да не казваме на Феърболт. Интересно какво ли ще стане, ако и двамата разберат.

— Ще им кажеш ли? — поинтересува се Соун.

— Не.

Е, кланът Кроу беше достатъчно богат. Даг въздъхна и погледна развълнуваните младоци. Май нямаше да се отърве от това.

— Предполагам, че патрулът ще използва някои от конете, които оставих.

— Сигурно.

Даг се усмихна и протегна ръка.

Соун му подаде кесията.

— Ще запомня всичко, на което си ме учил. Без повече дълги мечове в гората.

— Добро начало — съгласи се Даг. — И се навеждай по-бързо. Това също е добро. Макар че вече се научи и сам. Грижете се един за друг.

— Патрулът се грижи за своите — каза твърдо Дирла.

Даг кимна и отвърна:

— Патрулът се грижи за всички.

Усмивката й беше същата като на Искрицата.

— Значи ти все още си някакъв вид патрулен, нали? Пази се, капитане.

Двамата им помахаха и си тръгнаха.

Даг изчака да се скрият от поглед и надникна в кесията.

— Уха. Не е зле. Е, това ни дава посока.

— Накъде?

— На юг — каза той решително.

— Била съм на юг — възрази Фаун. — Чак до Гласфордж.

— Искрице, югът дори не започва, преди да стигнеш Силвър Шоулс. През този сезон местата на шлеповете не са толкова скъпи. Може да яздим бавно до Силвър Шоулс и да се качим на шлеп заедно с конете. Така ще мога да разгледам много фермерски земи, без да се напрягам. Винаги съм искал да го пробвам. Ще слезем чак до долу и ще ти покажа морето. После ще тръгнем бавно обратно. Човек може да удължи страшно много пролетта, ако язди с правилно темпо на север. Тъкмо дотогава същността ми ще се оправи. Какво ще кажеш?