Контейнери на смъртта

Тук, в „Амарилис“, тесен кръг хора вземаха решения, за които светът узнаваше едва след официалните съобщения. Придружавайки Охара, Кейко постепенно вникна в могъществото на „Амарилис“ — тези задкулисни властелини на Япония, и в мащабите на сключваните тъмни сделки. По всичко се виждаше, че Охара е главна фигура в тази компания.

Освен „Амарилис“ Охара и Кейко посещаваха ресторант „Сушичо“ в Ниши Адзабу, стейкхауз7 „Роял“, който се намираше в подземния етаж на сградата на телевизионната компания Ти Би Ес в Акасака, наминаваха в бар „Хитоми“ на Гиндза, в ресторант „Ной“ в Роппонги, където сервираха теппаняки8. Всичките тези заведения се контролираха от Котаки: те влизаха в орбитата на „Амарилис“. Кейко стигна постепенно до мисълта, че и цялата страна, цяла Япония, се намира под контрола на хората от „Амарилис“.

Разбира се, Кейко виждаше само нищожна част от това, което ставаше. Тя просто не бе способна да схване мащабите на машинациите, но дори по откъслечните разговори се досещаше смътно за тяхното значение.

За онези, които са придобили богатство и власт, красивата жена винаги е бивала считана за мерило на успеха им в живота. „Амарилис“ беше заведението, където те можеха да превърнат парите си в стока. Нещо като банка, която разменя банкноти за злато във времената на златния стандарт. Жените бяха бляскави златни монети. Те биваха получавани срещу омирисаните на кръв и пот банкноти, които донасяха в джобовете си богаташите.

Кейко, като най-близка помощничка на Охара, придобиваше все по-голяма тежест. Тя разбираше това по погледите, които й хвърляха познатите на Охара. Макар че все още не знаеше точно с какво се занимава нейният покровител, тя виждаше, че влиянието му е огромно. Без да се показва на сцената, той управляваше видни личности, както се управляват марионетки иззад кулисите. Кейко забеляза, че солидните хора, които никога не я удостояваха във „Валпургия“ дори с един поглед, сега се домогваха упорито към благоразположението й. Любовницата на един могъщ човек понякога разполага с не по-малка власт, отколкото самият той.

Веднъж Охара замина за няколко дни по работа в Америка и в хотелската му стая се обаждаха няколко пъти по телефона, интересувайки се от фирмата „Саки ентърпрайз“. От това можеше да се съди, че Охара е представител на тази компания и се занимава с внос на машини. Ония, които се обаждаха, говореха на английски, но търсеха Охара.

Кейко знаеше слабо английски и това й попречи да научи повече подробности за компанията. Тя още не беше попаднала на никакви следи от Мари Фуджикура и реши, че е безсмислено да бъде търсена тук. Охара се държеше мило с Кейко. Той я представяше на познатите си не като „приятелка“, а като „лична секретарка“.

Хората, които отначало виждаха в нея само негова държанка, сега вече се отнасяха към нея по-иначе. А на нея й ставаше все по-трудно и неприятно да подозира този човек, да го следи, рискувайки да загуби доверието и доброто му отношение — и всичко заради бившата й приятелка. Едва ли някога ще й се падне друг такъв покровител. Та нали ако съумее да го подхване както трябва, много скоро може да има своето кътче от Гиндза! …