Какво сънуват псиборгите?
- Автор: Барбе Пиер
- Серия: setni, enqueteur temporel #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Кр Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Какво сънуват псиборгите?». Краткое содержание книги:
Воден от своите високохуманни и антимилитаристични идеи, авторът недвусмислено ни разкрива картината на гибелното въздействие над човечеството на една бактериологична война.
Жалка човешка природа! Това сладострастно създание напълно ме покоряваше. Не бе отговорила на въпросите ми и знаех също, че с настъпването на утрото тя нямаше да намери покой, докато не ме унищожи по някакъв коварен начин, но бе невъзможно да й устоя.
Сега истински се надсмивах над Оберон, Водан и Кампъл. По дяволите мисията ми! Ако добрият Пантозер беше до мен, той щеше да ми помогне да устоя на тази адска жена, но уви! Единствен другар ми беше рицарят Юон, а той нещастникът, изглежда беше достатъчно погълнат в ухажване на една от придворните на Даю, за да мисли трезво.
Краят на пиршеството премина като сън.
Впрочем не бях нито гладен, нито жаден. Баядерките с голи гърди и с нанизи от перли около кръста се подрусваха пред мен, но ми бяха безразлични. Една-единствена цел стоеше пред мен сега — Даю, принцесата с абаносови коси и сатенена кожа, чието гъвкаво тяло ме влудяваше.
Глава VI
Тръпнейки под погледа на Даю, аз напуснах залата, без дори да пожелая лека нощ на Юон, изпълнен с радост при мисълта, че съм обичан от тази сладострастна красавица, и нищо друго не съществуваше повече за мен.
Последвах едно уродливо джудже, което ме отведе до стаята ми. В съседство се намираше абаносова врата с дърворезба, инкрустирана със скъпоценни камъни, на която бе гравирано едно „Д“ с вплетени в него изображения на морски същества.
Скоро щях да бъда там с онази, която за мен струваше повече от всичко на света… В голямата камина не пламтеше огън, дори и цепениците не горяха. Огнището представляваше само един кървавочервен адски отблясък, в който се различаваха похотливи създания, преплетени сред заревото на един приказен свят — съновидение, менящо се непрестанно, полюшващо се с ритъма на пурпурните вълни.
Усмислен, с дух, изцяло обсебен от красивия образ, който преоткривах в този вълшебен дом, аз започнах да се събличам. Но внезапно, между мен и това фантастично видение се спусна златна завеса, след това една очарователна, чиста усмивка се изписа върху розови устни.
— Ваше величество, според обичая в моя роден край аз трябва да отвърна на желанието на рицаря, който ме е освободил.
Пред себе си видях нежното, миловидно лице на Николет. Чистотата, невинността на тази почти детска физиономия бяха в такъв контраст с порочното великолепие на Даю, че желанието ми към тази демонична жена моментално изчезна.
„Но как можах да забравя онази, пред която се заклех? — помислих си аз. — Защо да не използвам с тази дяволска принцеса същата хитрост, която ми послужи пред оня нежен ангел? По-скоро ще умра, отколкото да падна под властта на тази порочна жена, която след като ми се наслади, ще ме убие… Искам ли да оцелея, трябва напълно да се владея, а не да бъда играчка, омагьосана от чаровете на това демонично създание!“
В миг се опомних. Бях свободен и твърдо решен да не се поддавам ни най-малко на тази, която беше моят най-опасен враг.
Но все още ми предстоеше да удържа на тези похвални решения. И така аз си легнах и се оградих със защитно поле, взел непоклатимото решение да не напускам леглото си през нощта. Постепенно стенното осветление отслабна. Единствено огнището червенееше, образувайки фантастични сенки, танцуващи по мебелите и стените.
Тогава вратата тихо се отвори и на фона на рамката видях Даю, ослепително красива в голотата си. Чаровно усмихната, тя бавно пристъпяше към мен.
Аз яростно се вглъбих в спомените за моята златокоса любима, за нежните й черти, за светлосините й очи.
Уви! Топлият, завладяващ глас на магьосницата, тялото й с божествено съвършенство заличиха бързо видението на Николет…
— Е, красиви рицарю? Това ли е всичко, на което си способен? — подигра ми се тя. — Красиви думи и никаква храброст! Изглежда обичаш само да възбуждаш желания? Или пък се страхуваш да не разочароваш Даю? Въпреки всичко, твърде много смъртни биха дали живота си, за да бъдат на твоето място. Освен това единствена аз бих могла да те водя по тази планета, по която бродиш, като жалка играчка на вълшебства, по-силни от теб. Бих могла да ти кажа вече, че Обероновият град на Облаците се появява само по негово желание. Той се носи във въздуха и каца на някой хълм или на брега на някоя река, но литва веднага, щом някой нежелан гост се устреми към него. Аз ще ти дам талисмана, премахващ магиите, които го правят лек като перце. Тогава Оберон ще бъде принуден да те срещне, лице с лице. Не е ли това твоето най-съкровено желание? Знам също, че горещо искаш да отидеш и в града на Водан, скрит в земните глъбини. И там също само аз бих могла да ти помогна да превъзмогнеш непреодолими препятствия, които господарят на пещерите и на пропастите е поставил по пътя към своето владение. Ето че Даю желае само да ти помогне. Ти би искал да узнаеш също как ние създаваме тези чудеса и вълшебните предмети, даващи ни нашата власт. Добре, и това ще го имаш! Виж колко добре съм разположена към теб — утре, след като ще съм утолила страстта си, един от моите слуги ще дойде да те вземе и ще те отведе вдън морето. Там се крият Кориганите, които управляват съвършените машини, създадени от всесилния ни разум. А сега ела, любими мой, Даю желае да те притисне в обятията си и да те дари с върховното щастие на плътта.