Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
Уговориха се за подробностите и се пръснаха да събират хората си. И точно по плана на Ставрос далеч преди слънцето да обагри в бакърено и златно морето на хоризонта, шестдесетината разбойници, всички в пълно въоръжение, лежаха на скрито в храстите на брега.
Утрото потвърди всичко онова, което бе предвидил византиецът. В тихите води до Свети Кирик на половин поприще от „Добродушко“ се поклащаше и по-голямата „Кротушка“. Очакваха с началото на деня да започне и разтоварването, но то се отложи чак докъм пладне. Изненадан и малко разтревожен, Ставрос изпрати Фотий да разучи причината. След половин час помощникът му се върна и ги успокои. Забавянето се дължало на най-глупавата възможна причина — задължили генуезките галоери да се изкъпят в гореща вода и да се изпощят, а сетне им раздали от жълто-кафявите дрехи, за да не се отличават от другите корабници под пряпореца с черния лъв.
Най-после дойде щастливият миг, когато Григорас (той бе прочут с острото си зрение) предаде от ухо на ухо радостната вест: от пленения линьо с безкрайна предпазливост спуснали и натоварили в една ладия обкована с мед и желязо ракла; била толкова голяма, каза ромеецът, че двама по-дребни мъже, ако се свиели на кълбо, биха се сместили в нея. Нервна тръпка премина по редицата на „земните пирати“: Господи, Господи, какъв ли безценен товар съдържаше тя!…
Като гребяха така, сякаш пренасяха стъклария, корабниците от „Добродушко“ спряха чак тогава, когато носът на ладията им заора в пясъка на брега. Мъжете наскачаха във водата, подхванаха раклата и внимателно я отнесоха на сушата. Край нея останаха — о, ще си платиш, лековернико! — само двама въоръжени стражи, другите корабници се качиха пак в крехкия еднодървен съд и загребаха към своя линьо. По пътя се разминаха с друга ладия, която се движеше още по-предпазливо — ако беше по суша, можеше да се каже, че стъпва по лапки. И стана пак същото. Свалиха втората ракла и я положиха до първата, оставиха и за нея само двама водни ратници и потеглиха назад.
Когато раклите на брега станаха общо шест, Ставрос Априн извади меча си и на онзи пъстроезичен говор, който беше общоприетият за Созопол, изкомандува:
— Напред!…
И сам даде пример на храброст — а може би и на алчност? — като се втурна не зад, а пред своите събрани от кол и въже бранници. Те го последваха буквално въоръжени до зъби — мнозина бяха с копия, а стискаха (за да са им подръка) и остри мечици между зъбите си.
Бяха се приготвили дванадесетте воини на Кривич да им окажат люта съпротива — или докато бъдат избити, или докато получат помощ от корабите, — но не се случи нищо подобно. Те очевидно или бяха съвсем изненадани, или не се отличаваха с особена сърцатост, защото едва дочакаха сблъсъка, пък запокитиха мечове, щитове и копия и презглава наскачаха във водата, като заплуваха с всички сили към корабите с черните лъвове на мачтата; по-късно през този ден, като претакаше в ума си събитията от тази несъстояла се схватка, Ставрос Априн щеше да си даде сметка, че те плуваха много бързо като за хора, облечени (както трябваше да се предполага) в брони или ризници. Тогава обаче не се занимаваха много-много с тях. Пуснаха напосоки няколко стрели подире им, пък грабнаха тежките — о, как приятно тежки!… — ракли и с всички сили се втурнаха към онази созополска къща, която Ставрос бе купил за свое жилище, а избата й — за скривалище на всички днешни и бъдещи печалби.
Раклите бяха, разбира се, не само заключени, но и заковани. Неколцина от нехранимайковците, най-нетърпеливите, забиха мечици в цепнатината между капака и раклата, но Радѝн Хубавеца ги спря:
— Почакайте! — викна им строго. — Всичко дължим на Ставрос Априн — той разузна за съкровищата, пак той скрои плана за плячкосването. Нему и само нему принадлежи правото да отвори раклите и да разпредели богатството според договора!
Ставрос Априн излезе напред с чук и длето в ръце — същински свещенослужител пред олтара — с тържествени движения разби обковката на първата ракла. С ликуващо изражение отвори капака и…
… и в следващия миг сякаш се вцепени. Стоеше неподвижен и без дъх, прегърбен над раклата и нито помръдваше, нито изговаряше дума. Други се спуснаха и покрай него се навряха до кръста под капака. Разнесоха се проклятия и мръсни псувни на всички езици — в богато обкования сандък имаше само изгладени от морето прибрежни камъни, а за да няма издайническо почукване, между тях обилно бе натъпкано с водорасли.