Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Затова от мястото си край портала аз с любопитство наблюдавах доктор Шейкшафт. Човек с грубо лице на около шестдесет, не толкова едър, колкото Бишъп, но със същото телосложение на бивш ръгбист, той се извисяваше над учениците като стар гаргойл. От баща си знаех, че е привърженик на боя с пръчки — „Правилно, ще научи момчетата на дисциплина“. В моето училище пръчката беше забранена от години. Вместо нея учители като госпожица Потс и госпожица Маколи предпочитаха подхода на разбирането, според който хулиганите и побойниците се приканваха да обсъдят чувствата си, преди да получат забележка.
Господин Брей, самият той бивш побойник, предпочиташе директния подход, доста сходен с този на баща ми, в който пострадалият се съветваше „да спре да хленчи и да води сам своите битки, за бога“. Замислих се за естеството на битката, довела до принудителното пенсиониране на директора, и за това как се е водила. Продължавах да се питам за това и десет минути по-късно, когато дойде Леон.
— Хей, Пинчбек. — Той носеше пуловера си метнат на рамо, а ризата му беше разпасана. Срязаната вратовръзка висеше от яката му като език. — Какво правиш?
Преглътнах и си придадох небрежен вид.
— Нищо особено. Как мина с Квазимодо?
— Pactum factum10 — отговори Леон усмихнат. — Както се очакваше, в петък съм наказан да остана след часовете.
— Лош късмет — аз поклатих глава. — Какво направи?
Той махна с ръка.
— А, нищо. Излях си чувствата на чина. Искаш ли да отидем в града?
Бързо запресмятах: можех да закъснея с един час, баща ми трябваше да прави редовната си обиколка — да заключва врати, да събира ключове — и нямаше да се прибере преди пет. Пепси, ако изобщо я заварех вкъщи, щеше да гледа телевизия или да приготвя вечеря. Тя отдавна беше изоставила опитите да се сприятели с мен, така че аз имах свободно време.
Представете си този час, ако можете. Леон имаше малко пари и ние пихме кафе с понички в малката закусвалня до гарата, после обиколихме музикалните магазини, където той пренебрежително определи вкусовете ми като „банални“ и изрази предпочитание към групи като „Странглърс“ и „Скуийз“. Имаше един неприятен момент, когато минахме покрай група момичета от моето училище, и още по-неприятен, когато бялото капри на господин Брей спря на светофара, докато пресичахме улицата, но аз скоро осъзнах, че униформата от „Сейнт Осуалдс“ ме прави наистина невидим призрак.
За няколко секунди господин Брей и аз бяхме толкова близо един до друг, че можехме да се докоснем. Зачудих се какво би станало, ако почукам по прозореца и кажа:
— Вие сте пълен и абсолютен podex, сър.
Мисълта ме накара да избухна в такъв бурен и внезапен смях, че едва успях да си поема дъх.
— Кого гледаш? — попита Леон, забелязал накъде гледам.
— Никого — побързах да отвърна аз. — Един тип.
— Момичето, глупак!
— А!
То седеше на седалката до шофьора, леко обърнато към него. Познах я: Трейси Дилейси, с две години по-голяма от мен, звездата на горните класове. Беше с поличка за тенис, показно кръстосала крака.
— Банална е — казах аз, използвайки думата на Леон.
— Аз бих излязъл с нея — отбеляза Леон.
— Наистина ли?
— А ти?
Помислих си за Трейси с тупираната й коса и сладникавия й мирис на дъвка.
— Ъ-ъ-ъ… може би — отвърнах без ентусиазъм.
Малката кола потегли и Леон се усмихна.
Новият ми приятел беше в Дом „Амадеус“. Родителите му — университетски преподавател и държавна служителка — бяха разведени („но няма проблем, получавам джобни и от двамата“). Той имаше по-малка сестра Шарлот, куче на име Капитан Благоразумие, личен психотерапевт, електрическа китара и както ми се струваше, неограничена свобода.
— Майка ми казва, че трябва да се образовам извън рамките на патриархалната юдео-християнска система. Тя не одобрява „Сейнт Оз“, но баща ми е този, който плаща. Той е възпитаник на Итън. Казва, че учениците в държавните училища са пролетарии.
10
Договорът е сключен (лат.). — Бел.прев.