Коледата на Поаро
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Коледата на Поаро». Краткое содержание книги:
Полицейският началник Сагдън се намеси:
— А как според вас този… ъ-ъ-ъ… луд е проникнал в къщата, господин Лий? И как я е напуснал?
Джордж поклати глава и каза:
— По този въпрос трябва да се произнесе полицията.
Сагдън отвърна:
— Ние веднага обходихме къщата. Всички прозорци бяха затворени и залостени. Страничният вход беше заключен, както и предната врата. Никой не е могъл да мине през кухненските помещения, без да бъде забелязан от прислугата.
Джордж Лий извика:
— Но това е абсурд! Остава само да кажете, че баща ми не е убит!
— Убит е — в това няма съмнение — изрече полицейският началник.
Полковник Джонсън се покашля и пое инициативата:
— А къде бяхте вие, господин Лий, по време на убийството?
— Бях в трапезарията. Тъкмо бяхме приключили с вечерята. Не, всъщност като че ли бях тук, в тази стая. Бях телефонирал малко преди това.
— Телефонирали сте?
— Да. Обадих се на секретаря на консерваторите в Уестрингъм, в моя изборен район. Проблемът не търпеше отлагане.
— Значи чухте вика след това?
Джордж Лий потрепери:
— Да, направо смразяващо. Кръвта ми изстина. Викът заглъхна и се превърна в нещо като къркорене. — Той извади носна кърпичка и изтри потта от челото си. — Ужасно нещо — промърмори.
— И след това се втурнахте нагоре?
— Да.
— Видяхте ли братята си — господин Алфред и господин Хари Лий?
— Не. Сигурно ме бяха изпреварили.
— Кога за последен път видяхте баща си, господин Лий?
— Днес следобед. Всички бяхме при него.
— И не сте го виждали след това?
— Не.
Полковник Джонсън помълча, а после попита:
— Знаехте ли, че баща ви е държал скъпоценни нешлифовани диаманти в сейфа на спалнята си?
Джордж Лий кимна.
— Доста лекомислена постъпка — надуто изрече. — Често съм му го казвал. Може да са го убили заради тях — искам да кажа… значи…
Полковник Джонсън го прекъсна:
— А знаете ли, че тези диаманти са изчезнали?
Долната устна на Джордж увисна. Очите му щяха да изскочат от орбитите си.
— Значи наистина са го убили заради тях?
Полковник Джонсън бавно изрече:
— Той е знаел за изчезването им и е уведомил полицията няколко часа преди смъртта си.
Джордж каза:
— Но тогава… Не разбирам… аз…
Еркюл Поаро се обади:
— Ние също не разбираме…
X
Хари Лий влезе в стаята с наперен вид. За миг Поаро се вгледа смръщено в него. Имаше чувството, че е виждал този човек някъде. Орловият нос, надменният поглед, очертанието на брадичката — тези неща правеха впечатление; не можеше да се отрече — макар Хари да беше едър, а баща му — със среден ръст, — че между тях имаше голяма прилика. Забеляза и още нещо — въпреки цялата си напереност Хари Лий беше нервен. Стараеше се да го прикрие с поведението си, но тревогата му си личеше.
— Е, господа — започна той. — С какво мога да ви бъда полезен?
Полковник Джонсън изрече:
— Ще се радваме, ако можете да хвърлите някаква светлина върху събитията от тази вечер.
Хари Лий поклати глава.
— Не зная нищо. Всичко е направо ужасно и толкова неочаквано.
Поаро каза:
— Наскоро сте пристигнали от чужбина, нали, господин Лий?
Хари бързо се извърна към него.
— Да. Преди седмица.
Детективът попита:
— Дълго време ли сте отсъствали оттук?
Хари Лий вдигна брадичка и се изсмя.
— Е, по-добре е да ви го кажа още сега. И без това ще го научите от някого! Господа, аз съм блудният син! Почти двайсет години кракът ми не е стъпвал в този дом.
— Но сега сте тук. Ще ни кажете ли защо се върнахте? — попита Поаро.
Хари веднага отговори със същата откровеност:
— Както в старата история — отегчих се от рожковите, които свинете ядат — или не ядат, винаги забравям как беше. Помислих си, че може да е по-добре да се сменя със златния телец. Получих писмо от баща ми, в което той ми предлагаше да се завърна. Подчиних се на зова му и ето ме тук. Това е всичко.
— Дошли сте за кратко — или за по-дълго? — поинтересува се детективът.
Хари отвърна:
— Върнах се завинаги!
— И такава е била волята на баща ви?
— Старецът остана очарован. — Отново се изсмя и около очите му се появиха симпатични бръчици. — Доста скучно е било за стареца да живее тук с Алфред! Брат ми е страшно отегчителен — иначе не е лош, ама не става за компания. Навремето баща ми доста си е поживял и сигурно ме е очаквал с нетърпение.