Брат, отмъсти за любовта
- Автор: Колычев Владимир Григорьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добрина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Брат, отмъсти за любовта». Краткое содержание книги:
— Не се доближавай!
Той спря и се дръпна.
— Марта…
Беше шокиран от поведението й.
— Какво „Марта“! — От очите й бликнаха сълзи. — Знаеш ли кого убих!… Сестра си… Родната си сестра…
Тя изпусна пистолета, закри лицето си с длани, облегна се на стената и бавно започна да се свлича надолу.
Никита отиде при нея и я прегърна. Марта се притисна към него.
— Убих я заради теб — изстена тя и зарида.
— Кой е? — чу се мъжки глас зад затворената врата.
— Имате телеграма…
Марта завършваше първи курс в театралната академия. Там бе понаучила някои неща, други усвои сама. Владееше до съвършенство изкуството на грима и превъплъщението.
Актьорският й талант се проявяваше с пълна сила не по време на студентските сценки, а когато изпълняваше поръчковите убийства.
Тя можеше да бъде и смахната хипарка бунтарка, и разглезена капризна госпожица, и строга делова дама, и вулгарна развратница, както и елитна проститутка.
Този ден се представяше за уморена и измъчена от живота пощальонка, която даже няма сили да вдигне очи към момчето с ниско чело и груби маниери. Той отвори вратата и взе телеграмата.
— Подпишете се, ако обичате — сухо го помоли Марта.
Той обаче сякаш не я забелязваше. Мръщеше чело, кривеше устни — опитваше се да разбере каква е тази хартийка, дето са му донесли.
А тя беше съвсем обикновена. В нея пишеше, че на някой си Валерий му се е родила дъщеря.
— Каква дъщеря? — объркано врътна очи мутрата.
Не разбираше нищо, но не по друга причина, а защото телеграмата не беше предназначена за него.
— Това апартамент сто четиридесет и три ли е? — сякаш чак сега се сети да попита Марта.
— Ами не, ти к’во, сляпа ли си? ’Що не вземеш да си отвориш зъркелите малко…
Но се наложи той да го направи. Когато видя насочения срещу него пистолет, очите му замалко да изскочат от орбитите.
Съвсем невъзмутимо, Марта натисна спусъка. Куршумът се вряза в корема на жертвата. Момчето изкрещя, залитна назад и падна посред коридора. Тя спокойно влезе в апартамента, изпъна ръка и натисна два пъти спусъка. Куршумите го пронизаха точно в сърцето. Мутрата не помръдна повече.
Изведнъж от стаята изскочи млада жена с дете на около пет годинки.
— Серьожа! — извика тя и се хвърли върху трупа на мъжа си, обляна в сълзи.
— Татко! Татенце! — запищя и момченцето.
Ледена ръка сграбчи сърцето на Марта и то се сви от непоносима болка. Стана й лошо, пред очите й запулсираха черни кръгове.
Жената я видя, но не се изплаши. Отново притисна глава към гърдите на мъжа си, ридаейки неистово. До нея истерично пищеше детето.
С подкосени крака, Марта излезе от апартамента, хвърли пистолета и бавно слезе по стълбите. В двора я чакаше кола. Тя не помнеше как е свалила грима си, как се е преоблякла и се е прибрала вкъщи.
Успокоителното и леденият душ я накараха да се съвземе малко. Но през нощта не можа да спи, сънува кошмар — видя майката и детето. Цяла нощ оплакваше съпруга и бащата заедно с тях…
Люба се прибра вечерта. Имаше вид на елегантна делова дама. Напоследък не изпълняваше поръчки, двете с Анка контролираха редовите изпълнители. Понякога на Марта й се струваше, че Люба вече не й е сестра, а студен и бездушен наставник.
— Всичко е наред, сестричке — каза й Люба. — Ето, вземи, това е за теб…
Тя сложи на масата две пачки със стодоларови банкноти, стегнати с ластик. Предплатата плюс тази сума ставаха общо тридесет хиляди долара. Това беше хонорарът й за изпълнената поръчка.
Не се опитваха да пренасочат Марта към убийства на чиновници, бизнесмени и други от рисковата група. Ликвидирането на членове на престъпни групировки не беше по-безопасно, но Марта имаше късмета винаги да излиза суха от водата. Та нали можеха и да й отмъстят, да й отмъстят жестоко… Само че тя не се страхуваше от нищо.
От нищо… Освен от онази млада жена и детето. „Серьожа“, „Тате, татенце!“ — виковете им оглушаваха ушите й и не й даваха покой.
— Трябва да заминеш за Канарите — каза Люба.
— Не ми е до почивка сега.
— Кой ти е казал, че отиваш на почивка?
— Защо тогава да ходя на Канарите?
— Получихме поръчка. Много важна. Лично ти ще прибереш петдесет хиляди долара.
— Не искам — мрачно каза Марта, гледайки в една точка.
Люба я погледна учудено.